Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 88
Джеймс Клавел
Престана да я слуша и се зае да подреди мислите си. Всичко й се стори още по-зловещо.
— И настойникът ти ли ще бъде в Йедо?
— Не зная, толкова съжалявам. Моля, нека ти налея нещо…
— Този твой Ода-сама от Сацума ли е, в сацумския гарнизон ли служи?
— Не. — Сумомо се прокле наум — трябваше да отговори с „не зная“. — Сац…
— Тогава какво прави в Йедо?
— Не зная, господарке — неубедително произнесе Сумомо; не съобразяваше достатъчно бързо и се ужасяваше все повече. — Не съм го виждала почти цяла година, тоест… Казаха ми, че щял да бъде в Йедо.
Койко я пронизваше с очи. Заговори раздразнено:
— Настойникът ти ми каза, че този Ода-сама бил шиши, така че… — Гласът й заглъхна, след като произнесе думата високо. Заля я цялата чудовищност на престъпното деяние, на опасността, на която се бе изложила, съгласявайки се да приеме това момиче при себе си. — Шиши смятат господаря Йоши за свой главен враг — завайка се тя, — а щом им е враг, те…
— Не, госпожо, не е така, не го смятат за такъв. Само шогунатът и Бакуфу са врагове, а той стои над тях, той не е — възрази енергично Сумомо; лесно изрече лъжата, а после добави, преди да успее да се спре: — Кацум… моят настойник внушаваше това на всички ни.
— На всички ви? — Койко пребледня като платно. —
— Аз съм само смирена привърженичка, госпожо.
— Сумомо се мъчеше да се овладее и да изглежда простодушна.
Койко се озърна наоколо — не вярваше на ушите си. Разумът й отказа да съобразява. Блаженият свят, в който съществуваше, се бе разпаднал.
— И ти си от тях, и ти!
Сумомо се втренчи в нея: Не знаеше как да се отърве от преизподнята, която внезапно бе зейнала пред краката им.
— Господарке, моля те, нека мислим разумно. Аз… аз не представлявам заплаха за теб, нито пък ти за мен. Нека всичко си остане така. Заклех се, че ще те пазя, и ще удържа на думата си. Ще пазя и господаря Йоши, ако се наложи. Нека продължа заедно с теб. Кълна се, че ще те напусна, щом пристигнем в Йедо. Моля те! — Погледът й внушаваше на Койко да се съгласи. — Никога не ще съжалиш за любезността си. Моля те. Моят настойник ти поиска услуга за цял живот. Моля те, ще ти служа…
Думите й едва достигаха до Койко. Девойката я хипнотизираше, както кобрата хипнотизира мишка. В главата й се въртеше само една мисъл — как да избяга, как да превърне действителността в лош сън. „Сънувам ли? Бъди разумна, животът ти виси на косъм, нещо повече от живота ти. Събери цялата си съобразителност.“
— Дай ми ножа си.
Сумомо й се подчини, без да се колебае. Ръката й се плъзна към нейния оби и й подаде ножа с калъфа. Койко пое острието така, сякаш бе нажежено. Като не знаеше какво да прави с него, тъй като никога не бе държала, притежавала, нито се бе нуждаела от такова нещо преди, защото в Свободния свят всички оръжия бяха забранени, тя го затъкна в своя собствен оби.
