Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 81
Джеймс Клавел
— Е, тогава се налага да се поприготвя. — Койко се изправи и излезе във външната стая, като притвори шоджи зад себе си. Чу я как говори на Сумомо, но вниманието му бе заето с утрешния ден, с Йедо и с гай-джин.
Гласовете на жените заглъхнаха. Бяха излезли. Йоши допи сакето си с наслада и влезе в най-вътрешната стая. Там футоните и ватираните завивки бяха разстлани върху безупречни татами. Главната украса се състоеше от зимни пейзажи. Той свали ватираната си юката, потрепери и се плъзна под пухения юрган.
Койко се върна. Йоши я чу как се разтакава в съседната стая. После влезе и се запъти направо към банята, където имаше гърнета за през нощта, ако стане нужда, кани с вода за пиене и съдове за миене.
— Отпратих Сумомо да спи в друга стая тази нощ — извика му Койко оттам — и помолих Абе да постави един войник на пост отвън със заповед да не те безпокои до заранта.
— Защо го направи?
Койко се върна в спалнята.
— Това ще е последната ни нощ за известно време. Споменах му, че няма да продължа с вас утре. Сега те искам изцяло и само за себе си.
Тя спокойно се измъкна от кимоното и се гушна до него.
Макар Йоши да я бе виждал гола многократно, макар тя да го бе вълнувала многократно, макар да бе спал с нея многократно, тази нощ бе многократно по-хубава от всички други.
В двореца в Киото един от съгледвачите на дворцовия управител почука на вратата на спалнята му, разбуди го и му връчи миниатюрно цилиндърче от пощенски гълъб.
— Току-що го заловихме, господарю.
Бе адресирано до Сайто, главния дворцов съветник на Бакуфу, и носеше личния печат на
Анджо бе изпратил съобщението призори:
„Водачът на гай-джин безочливо отказа да се подчини на императорската заповед да напусне Йокохама и те се готвят да ни завладеят. Съставете заповед за гражданска мобилизация за подпис от Императора. С този документ аз официално моля Императора да я подпише незабавно. След това спешно разпратете преписи до всички даймио. Уредете шогунът Нобусада тутакси да се завърне в Йедо, за да оглави войските ни. За предпочитане е принцеса Язу да остане в Киото. Официално каним господаря Йоши да се завърне веднага.“
Дворцовият управител помисли-помисли и реши самодоволно да вземе връх над Сайто, а Императорът никога да не подпише заповед за мобилизация. Много внимателно върна съобщението на мястото му и запечата тубичката с тайния си запасен печат.
— Върни го на гълъба и се увери, че ще пристигне!
Щом остана сам, се разхихика:
„Война! Добре. Анджо бе възможно най-добрият избор за
С изключение на принцесата. Тя ще остане тук и ще бъде вдовица. Колкото по-скоро, толкова по-добре.“
39.
Сумомо се събуди доста преди да се развидели. Бе сънувала кошмари. Не пътуваше по Токайдо с господаря Йоши и с Койко, а се намираше в Киото, преследвана от войниците на Бакуфу начело с Абе и натикана в капана на горящата къща на шиши. Отвред се носеха писъци, навсякъде имаше кръв, стреляха пушки. Тя се напъха в тесния тунел след Такеда и Кацумата, едва се побра в дупката, запълзя след тях. Стените и сводовете я притискаха, дращеха я и все повече се стесняваха. Въздухът не достигаше, давеше я прахоляк. Пред очите й краката на Такеда се промъкваха напред, той пъхтеше, нещо или някой се движеше точно зад нея, после Такеда се превърна в Йоши, който я срита, спря я и изчезна — а пред нея нямаше нищо — освен този подземен ковчег.
