Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 78

За толкова кратко време видях Йоши такъв, какъвто е: енергичен, мил, силен, мъдър и пламенен. Ами Койко? Прекрасна е, но е тъжно, тъй тъжно, че е обречена.

Спомни си какво каза тя: „Проклятието на нашия свят е, че колкото и да се задължаваш и опитваш по всякакъв начин да останеш твърда и непоколебима и да се отнасяш с клиента си просто като с клиент, току-виж, се появил някой, който превръща мозъка ти в пихтия, решителността и съпротивата ти в празни приказки, а слабините ти в огнена топка. Случи ли се, то е и страшно, и весело. Загубена си, Сумомо. Ако боговете са благосклонни, умирате заедно. Или пък жената умира, когато той си иде. Или остава жива, но все едно е мъртва.“

— Аз няма да допусна да ми се случи такова нещо, когато порасна — бе се обадила тогава Теко, тъй като ги бе подслушала. — Аз не. А ти ставала ли си на пихтия, господарке?

Койко се бе засмяла:

— Множество пъти, дете, а ти си забравила един от най-важните уроци: да си запушваш ушите, докато другите разговарят. Хайде бързо в леглото.

Ставала ли е главата на Койко на пихтия наистина?

Да.

Като жена тя смята господаря Йоши за много повече от клиент, както и да се опитва да го скрие. И как ли ще свърши? Тъжно, много тъжно. Тя никога няма да му стане законна съпруга.

Ами аз? И с мен ли ще бъде същото? Да, струва ми се. Казах истината на господаря Йоши: не ще имам друг съпруг, освен Хирага.

— Вярно е… — прошепна Сумомо на глас и се измъкна от тоя омагьосан кръг. — Стига — промърмори девойката, като си спомни как в детството майка й все й натякваше: „Мисли само за хубави неща, малката ми, че скоро ще навлезеш в Света на сълзите. Помислиш ли за нещо лошо, ще се озовеш в черната яма на отчаянието, преди да успееш да мигнеш. Мисли за хубави неща…“

Девойката се насили и си рече: „Животът има смисъл само с Хирага.“

И изведнъж я побиха тръпки — с разтърсваща сила я връхлетя нова представа за действителността: „Каква глупост е това соно-джой Само някакъв си възглас. Като че ли ще промени нещо. Ще се сменят неколцина водачи, и толкоз. А новите ще бъдат ли по-добри? Не, освен ако Хирага не стане един от тях и, да, може би ако Кацумата също стане водач. Но, ах, толкова съжалявам, те няма да го доживеят.

Тогава защо да ги следвам?“

Една сълза се търколи по страната й. „Защото Хирага превръща мозъка ми на пихтия, слабините ми…“

Призори Йоши се измъкна от леглото и прекоси външната стая. Юката му бе запретната. Дъхът му излизаше на струйки в студения въздух. Койко се размърда, видя го, че е добре, и отново задряма. Във външната стая Сумомо вече бе скатала завивките и ги бе прибрала в стенния шкаф, ниската масичка вече бе подредена за закуската им, а двете им възглавнички спретнато бяха поставени на място.

Навън бе още по-мразовито. Той нахлузи сламените си сандали и по верандата се отправи към домакинската постройка. Кимна на чакащите прислужници, избра си едно свободно ведро в редицата и се зае да се облекчи. Пусна силна струя и това го удовлетвори. Край него стояха други мъже. Нито той им обърна внимание, нито те на него. Лениво насочи струята към неизбежния рояк мухи, но не очакваше да удави някоя от тях.