Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 76

— Прекрасно — бе се отзовал Акеда.

Йоши влезе във външната й стая. Беше празна, а вратата към съседната бе затворена.

— Койко? — повика я той и се настани на една от двете възглавници. Шоджи се плъзна. Сумомо, която я придържаше, за да мине Койко, бе коленичила, с поглед, забит в земята, косата й бе сресана като на господарката й, веждите й бяха оскубани и устните й бяха леко начервени.

„Желателен напредък“ — помисли си Йоши.

Щом го зърна, Койко коленичи и двете се поклониха едновременно. Той забеляза, че Сумомо се кланя съвършено, по примера и с изяществото на Койко, и това също го зарадва. Нямаше признаци, че тежката езда се е отразила на момичето по някакъв начин. Той отвърна на приветствието им. Леглото от футони вече бе застлано.

Койко влезе усмихната при него, а Сумомо плъзна шоджи зад гърба й.

— И тъй, Тора-чан, как се чувстваш? Говореше сладкогласно както обикновено, както обикновено прическата й бе съвършена, но никога досега не се бе появявала с кимоното от предишната вечер.

Притеснен, Йоши забеляза, че тя приседна малко неловко.

— Ездата май е тежка за теб?

— О, не, първите няколко дни винаги са свързани с трудности, но скоро ще съм издръжлива като… — в очите й проблесна весело пламъче — като Дому Годзен.

Йоши се усмихна със съзнанието, че е преценил грешно силите й. Вчера бяха оставили след себе си три пътни спирки, както и днес, но и през двата дни той не бе изминал разстоянието, което всъщност се надяваше да измине. Ездата я изтощаваше.

Направих грешка, която не биваше да допускам. Тя няма да се оплаче за нищо на света и ще насили себе си, може дори да си навреди.

Трябва ли да бързам? Да. Койко ще бъде ли в безопасност в паланкин с охрана от десет войници? Да. А разумно ли е да сведа личната си охрана до такъв малък брой? Не. Мога да изпратя някого тази нощ да доведе още войници от Йедо, но ще загубя пет-шест дни. Инстинктът ми подсказва да бързам: гай-джин са непредсказуеми, същото се отнася и за Анджо, а и за Огама — нали той ме заплаши: „Ако ти не се разправиш с тях, ще го сторя аз.“

— Койко-чан, хайде да си лягаме. И утре е ден.

През нощта Сумомо лежеше на топлите футони под завивките във външната стая с ръка под главата, сънлива, но без да усеща умора, и спокойна. От вътрешната стая до нея достигаше равномерното дишане на Йоши, а диханието на Койко едва се долавяше. Отвън долитаха нощни шумове: нейде лаеше куче, в шоджи се блъскаха нощни насекоми, вятър шумолеше в листака, от време на време някой часови измърморваше нещо на друг, откъм кухнята се чуваше потракване на гърнета и тигани.

Беше спала чудесно. Два дни на движение, усилени масажи и свобода, и тя усети, че пращи от здраве. Бе доволна и от похвалата на Койко — тази вечер се бе вчесала, както я бе научила Теко, и бе начервила устните си.