Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 57

— Мога да отседна във Фушими или в Осака за двайсет дни — бавно започна Огама. — Не бива да се завръщам в Чошу, инак ще оставя моето Киото… ще бъда незащитен срещу нападение.

— Нападение от кого? Не от мен — с теб сме съюзници. Нито Хиро, нито Санджиро ще са тук. Можеш да отпътуваш за Чошу, ако пожелаеш. Басухиро е сигурен човек и ще пази позициите ти тук.

— Никой васал не е дотам сигурен човек — кисело го сряза Огама. — Ами какво ще правим с шиши?

— Басухиро и моят Акеда ще продължат да ги громят, а съгледвачите ни от Бакуфу ще продължат да ги издирват.

Огама се начумери.

— Колкото повече мисля за това, Йоши-доно, толкова по не ми харесва. Пък и Фуджитака навярно ще ми съобщи, че и твоята покана не е била връчена.

— Ти ще се удивиш. Предлагам ти да кажеш, че извинението ми с болестта е само привидно, че навярно съм се втурнал към Йедо, за да предотвратя заплахата на гай-джин да дойдат в Киото и да не допусна те да я приведат в изпълнение. И да се уверя, че ще напуснат Йокохама. — Изражението му се ожесточи. — А те няма да го сторят.

— Ще ги заставим — грубо заяви Огама.

— Щом му дойде времето, Огама-доно. — Йоши заговори още по-рязко: — Случи се всичко, което предрекох. Повярвай ми, няма да изтласкаме гай-джин. Не сега.

— А кога?

— Скоро. Засега следва да се откажем. Най-важното е да опазим самите себе си. Задачите ни са две: да напуснем заедно и да се върнем съвместно. Оставаме си тайни съюзници, докато официално, на четири очи и сами не решим нещо друго. — Огама се изсмя, но не каза нищо. — И накрая, докато ме няма, съглашението ни за Портите остава в сила.

— Мисълта ти скача от едно на друго като котка с трън в лапата си. — Огама прочисти гърлото си и размести коленете си по-удобно. — Може да приема, а може и да не приема. Прекалено важно е, за да реша незабавно. Ще поговоря с Басухиро.

— Не. Поговори с мен. Ще ти дам по-добър съвет, защото зная повече и най-важното в този случай твоите и моите интереси съвпадат. Пък и не съм васал, който се стреми към дребни услуги.

— Само към големи. Като Портите например.

Йоши се засмя.

— Те са нищо в сравнение с онова, което ще ми отстъпиш и което аз ще ти отстъпя, щом станеш тайро.

— Тогава направи ми една услуга сега, докато все още не съм: главата на Санджиро.

Йоши го изгледа, но скри учудването си. Не бе забравил какво му каза неговият съгледвач ханджията Инеджин на път за Драконовия зъб относно Огама и „Пурпурното небе“. Инеджин говореше, че с подкрепата на Санджиро или благодарение на неговия неутралитет Огама ще победи шогуната с историческата тактика, така предпочитана от даймио — чрез изненадващо нападение.

— Ще се примириш ли с топките му? — запита Йоши и изложи плана си, който бе обмислял до тънкости месеци наред.

Огама прихна да се смее.

Колоната на сменения караул се влачеше към къщи с четирима души начело. Йоши се движеше сред тях, все още предрешен като пехотинец. Макар предварително да ги бяха предупредили да се отнасят с него като със свой, войниците скришом му хвърляха по някой поглед и се извиняваха, ако се приближаха твърде до него. Един от войниците бе осведомителят на шиши Уатаки. Не бе сполучил да ги уведоми за тази уникална възможност да му устроят засада.