Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 56

Джеймс Клавел

— И как да предотвратим бедата? Като нищо ще се поддам на изкушението. — Огама с отвращение се изплю на татамите.

— Всеки може да се съблазни, Огама-доно.

— Те са като боговете-вълци, вече виждам. Ние сме в капана им. Ако Божественият ни покани, неговите опетнени послушни оръдия ще ни изтребят. Нека арестуваме онези, за които говориш ти, или… Ще повикам Басухиро, мозъкът му сече като на змия!

— Ще попаднем в капана им само ако утре приемем поканата. Предлагам тази нощ тайно и двамата да напуснем Киото. Щом не сме тук… Какво има? — Огама се усмихна ангелски, но тутакси се намуси. Йоши разбра защо и добави: — Подобна стъпка изисква голямо доверие помежду ни.

— Да, да, прав си. Как… как да вземем предпазни мерки срещу евентуални грешки? Ти какво имаш наум?

— Не съм в състояние засега да обхвана всички възможности, но временно ще постъпим така: и двамата се измъкваме тази нощ от Киото, като се договорим да отсъстваме поне двайсет дни. Аз незабавно ще си отида в Йедо и ще се разправя или ще обезвредя Анджо. Ще остана там, докато не приключа с него. Генерал Акеда както обикновено ще наглежда нещата тук. Той ще съобщи, че неочаквано ми се е наложило да се прибера в Драконовия зъб, защото в семейството ми има болен, но че скоро ще се завърна. Ти иди във Фушими и прекарай нощта там. Никой, дори Басухиро, не бива да знае къде си, нали така?

— Прекалено опасно е да не го уведомя, но продължавай.

— Както решиш. Но утре по изгрев връчи бележка на Фуджитака и го покани на среща насаме за следващата сутрин, да речем, край развалините на Монояма — любимите местни забележителности за жителите на Киото. Щом се срещнете, изрази му удивлението си от поканата и съжаленията си, че поради отсъствие не си успял да я приемеш. Междувременно той нека се погрижи да не пристигат нови покани, докато не се завърнеш. „А кога ще стане това?“ Ти самият не знаеш. Над Осака е надвиснала непосредствена опасност — гай-джин се канят да слязат на сушата. Налага ти се да отскочиш дотам и да обмислиш всичко. Между другото му дай да разбере, че е най-добре да не пристигат неочаквани императорски покани, колкото и смирено да оценяваш честта, докато сам не решиш да ги приемеш.

Огама изсумтя и се втренчи в татами, потънал в размисъл. Най-сетне се обади:

— Ами Санджиро и Йодо от Тоса? Те ще пристигнат с церемониалните си войски, но все пак с войски?

— Кажи на Фуждитака да направи всичко възможно, та посещението им да се отложи. Нека внуши на Божествения, че с това слънцестоене са свързани лоши поличби.

— Добро хрумване! Ами ако не ги отменят?

— Фуджитака ще се погрижи да стане.

— Щом е толкова просто, защо не останем, дори и да приемем поканите? Просто ще река на Фуджитака да намекне за лошите предзнаменования. Празникът се отменя. Е? Значи Фуджитака има властта да внушава.

— С помощта на Уакура. Според мен неискреността в Киото витае във въздуха, който дишаме — ще попаднем в уловката. — Само това можеше да стори господарят Йоши. Не му вършеше работа Огама да остава тук съвсем сам, пък и се налагаше да решава въпроса с Портите.