Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 54

— Добре. Елате с мен, моля.

Офицерът на Огама преглеждаше списъка с имената, докато ги водеше по някакъв коридор през кордон от негови войници. Прекосиха празна стая и се озоваха пред затворена врата. Офицерът почука и отвори. Вътрешното помещение бе почти празно, като се изключат ниската маса и татамите на пода. Огама стоеше до прозореца въоръжен, нащрек, но самичък. Двамата офицери застанаха от двете страни и се поклониха.

Ашигари свали широкополата си шапка и под нея се откри лицето на Йоши. Мълчаливо подаде дългата си сабя на своя офицер, но задържа късата и влезе. Врата се затвори след него. И двамата военни си отдъхнаха. Бяха плувнали в пот.

Йоши се поклони.

— Благодаря ти, че прие да се срещнем.

Огама отговори на поклона му и му махна да седне срещу него.

— Какво спешно има и защо е цялата тая тайнственост?

— Лоши новини. Ти каза, че съобщниците следва да си разменяме особените сведения. Толкова съжалявам, Нори Анджо е станал тайро.

Огама видимо се сепна и напрегнато заслуша Йоши. Когато Йоши му спомена за императорската покана, гневът му донякъде се стопи.

— Такава чест, такова признание! Ийе, и при това съвсем скорошно.

— И аз си помислих същото. Но като напуснах двореца, осъзнах колко е дълбок капанът.

— Какъв капан?

— Да събереш господарите на Сацума, Тоса, теб и мен на едно място по едно и също време. В тържествено облекло. Зад стените на двореца. Без оръжие и без охрана.

— И какво ще стори Уакура? Пък и който и да било от придворните? Та те нямат самураи, нито войски, нито пари, нито оръжие. Нищо!

— Така е, но помисли: щом се изправим пред Сина на небето заедно, ще настъпи най-подходящият момент Уакура, принц Фуджитака, шогунът Нобусада или принцесата да ни предложат като дар за Божествения ние, четиримата най-славни даймио в страната, да изразим своята преданост към Него, като Му принесем в жертва войските си.

Огама се навъси.

— Никой няма да се съгласи, нито един! Ще извъртаме, ще усукваме, ще лъжем дори и…

— Да лъжем? Сина на небето? Слушай по-нататък. Да речем, че принцът съветник насаме преди церемонията ти каже нещо такова: „Господарю Огама, Синът на небето желае да те осинови, да те направи принц. Огама — военачалник на Императорската гвардия, главатар на Портите, член на Новия императорски съвет на десетте, който ще управлява вместо незаконно обсебилия властта шогунат на Торанагите. В замяна…“

— А? Какъв Съвет на десетте?

— Почакай… „в замяна ти просто ще признаеш, че Той е това, което е: Син на небето. Император на Нипон, владетел на Свещените регалии — кълбото, огледалото и скиптъра; че произхожда от боговете и господства над всички смъртни; в замяна ти ще посветиш имението си и своите самураи на Неговите услуги и повели, които ще се упражняват чрез Съвета на десетте!“

Огама се вторачи в Йоши, капчици пот избиха по горната му устна.

— Никога… никога няма да пожертвам Чошу.

— Може би да, а може би не. Представи си, че императорският говорител ти предложи в допълнение Императорът да те утвърди официално за господар на Чошу, завоевател на гай-джин, пазител на Проливите, подчинен единствено Нему и на Императорския съвет на десетте.