Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 426
Джеймс Клавел
— Не!
Акимото му се озъби и се освободи, блъсна се във вратата, защото нямаше място дори да се сбият, и се развика:
— Ти вече не си наш, ти си покварен от гай-джин! Пусни ме да си вървя, по-добре да умра като цивилизован човек, а не да живея така!
Хирага внезапно се вцепени от ужас. Времето спря. За пръв път осъзна напълно в какво се впускаха: във външния варварски свят, далеч от всякаква цивилизация, изоставили зад гърба си всичко, което има смисъл —
Цялото му същество го подтикваше да избяга от този ад, който бе въплъщение на всичко презряно.
Блъсна Акимото от пътя си и се хвърли към вратата. Но спря.
— Не — задъхано викна Хирага. —
Боцманът се провикна към пристана:
— Последно повикване за „Красавицата“, всички на борда!
— И тъй, късмет, Едуард, и щастливо завръщане — пожела му Анжелик, все още обзета от меланхолия, но все пак леко му се усмихна и това озари цялото му същество. — Пази се!
След като си тръгна от Сър Уилям, тя се бе наплакала до насита насаме в покоите си. „Толкова сълзи пролях напоследък — помисли си тя, — откъде ли извират?“ Но все пак бе облекчила душата си и вече разсъждаваше трезво. След като се овладя, слезе долу и тайно се срещна с Горнт. Казаха си всичко, каквото имаха да си казват. Силата, самоувереността и любовта, които той излъчваше, сякаш бяха премахнали злото.
„Едуард е подходящ за мен — мислеше си Анжелик, докато го гледаше в очите, — но няма да измести Малкълм от сърцето ми. Това е различно нещо.“
— Добре ли си вече? — запита я Горнт.
— Да, благодаря ти, мили. Побързай.
Горнт целуна предложената му ръка.
— Пази се, госпожо. — Бе заприличал на момче, цялото озарено отвътре.
— И да не забравиш! — Анжелик го бе помолила да предаде на Тес надеждата й, че един ден двете ще се срещнат като приятелки. — Много е важно.
— Да, така е и няма да забравя. Ще се върна при теб, преди да се усетиш. — Заради хората наоколо добави на висок глас: — Ще се погрижа да изпълня поръчките ти, не бой се. — За последен път й стисна ръката и скочи на хлъзгавата палуба с леко сърце. Беше се качил последен. Боцманът изсвири със сирената, дръпна дроселите, даде заден и възви по посока на вятъра. Горнт махна с ръка и благоразумно се оттегли в каютата.
— Хубаво момиче — замислено произнесе Хоуг.
— Да, сър. Хубавица на хубавиците.
Двамата гледаха как пристанът се отдалечава.
— Ходил ли си в Индия, Едуард?
— Не, никога. А вие били ли сте в Париж?
— Не, никога. Но Индия е най-красивото кътче на земята. Там един англичанин може да живее прекрасно, а ти всъщност си по-скоро англичанин.