Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 424

— Ще струва скъпо, Джейми — заяви Таумаст. Той бе нисък, жилав моряк със сурово обветрено лице, тъмна коса, кафяви очи. — Ще излезе поне сто лири. Струва ли си рискът?

— Корабът е неин, така че билетите й излизат без пари.

— И все пак е скъпо, а тя цепи косъма на две. Както и да е, то си е нейна работа. Ще осребря полицата ти в Лондон, ако Тес не поеме разноските. Твоите японци наясно ли са, че трябва да ми се подчиняват?

— Да. Казах им, че си крал, даймио. Че са длъжни да ти се подчиняват и да останат на борда, докато не ги стовариш в Лондон. Но, Джони, моля те, отнасяй се с тях като с важни клечки. Ще бъдеш възнаграден за това.

Таумаст се разсмя:

— Да, ама на небето. Както и да е, задължен съм ти за това-онова и ще ти помогна.

— Благодаря. — Джейми огледа каютата. — Къде ще ги настаниш?

— При екипажа, къде другаде?

— Нямаш ли някаква каюта, дори и съвсем малка?

— Всичко е препълнено, а и при екипажа ми те по-бързо ще свикнат с начина ни на живот — ще се наложи.

— Намери им някакво помещение поне до Хонконг. Не искам да ги разпознаят.

— Ами тогава ще ги настаня в каютата на третия помощник-капитан — там има две койки. Въоръжени ли са, Джейми? — запита Джони Таумаст.

— Естествено. Нали са самураи.

— Никакви оръжия, никакви самураи, за Бога.

Джейми сви рамене:

— Кажи им го сам, но много те моля, отнасяй се с тях като с важни особи, а не като с туземци. Може да ти изглежда чудно, но те наистина са знатни японци, нали разбираш?

— Мистър — провикна се капитанът. — Доведи ги!

Добре инструктирани от Джейми, Хирага и Акимото влязоха.

— Кой от двама ви говори английски?

— Аз, Анджин-сама. Аз Отами-сама.

— Господин Макфей отговаря за доброто ви поведение през целия път до Лондон, Отами-сама. Съгласни ли сте да ме слушате, да си седите на кораба, ако ви наредя, или да слезете на брега и да се върнете, когато аз ви заповядам, и докато стигнем в Лондон, да ми се подчинявате, сякаш съм ваш началник, ваш даймио?

— Съгласни прави какво Анджин-сама каже — внимателно отговори Хирага.

— Добре, но никакви оръжия на борда. Дайте ми всичките си мечове, пистолети и ножове. Ще ви ги върна. — Таумаст забеляза, че японецът пламна, и взе това под внимание. — Съгласни ли сте?

— Ами ако мъже нападнат нас?

— Ако някой от моите хора ви нападне, бийте се с юмруци, докато пристигна. Ще ги предупредя, че всеки, който започне пръв, ще получи по петдесет камшика. Не посягайте първи, разбирате ли ме?

— Не, толкова съжалявам.

Джейми обясни как виновният моряк и ще бъде завързан на рангоута и ще бъде шибан с камшик за неподчинение. Ужасен от такава жестокост, Хирага преведе на Акимото и запита:

— Но, Анджин-сама, ти не боиш? Щом човек после свободен на кораб, след такъв обида, не боиш човек убие теб?

Джони Таумаст се разсмя.