Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 391
Джеймс Клавел
— Ето там!
Много предпазливо слугата взе почерняло клонче без листа и се зае да си разчиства пътечка. Пристъпи напред, вдигна лампата и се взря в тъмнината.
— Да се върнем, ще огледаме утре!
— Ей сега, господарке. — Като се предпазваше от зноя, мъжът бързо разчисти жарта и ахна. Две овъглени човешки тела лежаха едно до друго, лявата ръка на едното държеше дясната на другото. Просветваше златен пръстен с печат, изкривен и отчасти разтопен. — Господарке!
Вцепенена от ужас като статуя, Райко пристъпи до него. „Сигурно са Фурансу-сан и Хиноде — хрумна й тутакси, — той винаги носеше пръстен с печат… Ами да, спомням си — дори ми го предложи преди няколко дни.“
И дукът й веднага се съживи при вида на тези две сключени ръце. Върху своята постеля от живи въглени те й се сториха като скъпоценни камъни в обков, като рубини, проблясващи, оживяващи, чезнещи и отново възраждащи се от повея на вятъра — и щяха да останат така до свършена на времената.
„О, колко тъжно — помисли си Райко с насълзени очи, — колко тъжно и все пак колко красиво. Колко са умиротворени, благословени да умрат заедно, хванати ръка за ръка. Навярно са решили да изпият чашата с отрова и да си отидат едновременно. Колко мъдро. Колко разумно и за двама им.“
Обърса сълзите си и прошепна:
—
Райко се отдалечи със сълзи на горчивина, но и на радост в очите от прекрасната гледка, на която бе станала свидетел. Пак си запробиваха път към оцелялата Къща.
Неволно й дойде на ум: „Ако тези двамата са Фурансу-сан и Хиноде, значи спасилият се гай-джин е Тайра. Така е по-добре, отколкото, ако беше станало обратното. Губя прекрасен източник на сведения, но в края на краищата ще спечеля повече. Тайра и Фуджико са по-податливи и бъдещето е пред тях. Ако го ръководя вещо, Тайра скоро ще ми стане също толкова полезен като Андре. Не е далеч времето, когато ще си говоря с него — японският му се подобрява с всеки изминал дек и вече е отличен за един гай-джин. Ще му уредя допълнителни уроци и ще го науча на политически изрази, а не само на креватния език на Свободния свят, на който разговаря Фуджико, и то със селско произношение. Очевидно е, че моите бъдещи капиталовложения в него са много по-обещаващи и…“
Господарката и слугата се заковаха в един и същи миг. Спогледаха се, а после неочаквано вдигнаха очи към южното небе. Вятърът бе стихнал.
58.
— С Йокохама е свършено, Уилям — рече с груб глас генералът при първите лъчи на зората. Стояха на носа и отвисоко наблюдаваха Колонията, придружавани от Палидар — всички на коне. Пушекът достигаше дори до тях. Лицето на генерала бе в синини и изцапано, униформата му бе разкъсана, шапката му — раздрана, с обгорена периферия. — Сметнах, че е най-добре да се качиш тук — така ще имаш по-ясна представа. Съжалявам — стихийно бедствие.
— Знаех си, че е ужасно, но чак толкова… — Гласът на Сър Уилям заглъхна. Гледаше вцепенен. Никой от тях не бе спал тази нощ. По всички лица бе изписано изтощение и тревога. Дрехите им бяха опърлени и мръсни. Униформата на Палидар се бе превърнала в същински дрипи и той изглеждаше най-зле от всички. Слънцето изгря и тогава пред тях се откри гледка чак до Ходогая на Токайдо.
