Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 366
Джеймс Клавел
— Не разбирам… Защо?
— Малкълм не притежава имущество.
— Но… но господин Скай твърди, че според френските закони…
— Събуди се, Анжелик! — още по-рязко й викна Горнт. От жизнена важност бе да я измъкне от това състояние на глупав, безполезен гняв.
Щом влезе в будоара й и я видя със стиснати устни, ядосана, с треперещи ръце, с които държеше някакво писмо, Едуард разбра, че тъкмо това бе
Направи се, че не знае нищо, и понечи да я поздрави весело, но тя го отблъсна, замери го с писмото, а гневът й я правеше още по-привлекателна. „Тази страст е полезна и за двама ни — бе си помислил Едуард със задоволство, — но вече е време да вкарам тази страст в руслото и да я облагородя като своята.“
— Скай вятър го вее на бял кон. Ела на себе си!
— Аз съм си наред, ама той не е. Дори и за момент да не си си помис…
— Престани! Разсъждавай трезво, за Бога! Ти си в опасност, а не той! — За момент Горнт отново се запита какво ли съдържа третото писмо на Тес. Вече никой нямаше да научи — Хоуг му бе казал, че е обещал на Тес да го изгори, без да го разтваря, преди да връчи на Анжелик това. „Дали Хоуг наистина ще го стори, или все пак ще го прочете, преди да го изгори, макар да се е заклел в името Божие да спази волята й? Жалко, че не знам, но всъщност това са дреболии.“ — Анжелик, скъпа Анжелик… — Едуард хвърли писмото на масата, сякаш бе нещо гнусно, като всъщност го смяташе за прекрасно; изправи се, седна до нея и взе ръката й. — Париж и френското правосъдие, както и всичко останало са изгодни само за Скай, но не и за теб. Но дори и да спечели, залагам десет хиляди, че съдебното им постановление няма да важи за Тес Струан в Хонконг… Изслушай ме — повиши глас Едуард, тъй като Анжелик понечи да възрази. — Не разполагаме с много време и те моля да бъдеш разумна. Ако вземеш пари на заем, осиромашаваш или продаваш себе си, за да му плащаш разноските, неподготвена. Така по-лесно ще се спазаря. — И добави: — В твоя полза.
Тя се обърна и го изгледа:
— И в своя също.
— Да, и в моя. — Всички тези увъртания, рискове, целият този хазарт, в който всяка неточна дума беше фатална, му действаха по-възбуждащо и от най-интересната игра на покер. А залозите бяха огромни. Залогът беше тя. Нейното и неговото бъдеще вече бяха едно. „А тя държи повечето аса — помисли си Горнт, — без дори да го съзнава.“ — Благодарение на него Анжелик незабавно щеше да е приела условията на Тес и следователно Тес щеше да се превърне в негов ревностен съюзник. За бъдещето му това бе от изключително значение: петте хиляди гвинеи щяха да закрепят положението на „Ротуел-Горнт“, а омразата на французойката щеше да спомогне за краха на Тес.