Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 348

„За църква ли! А защо не? Трябва да благодаря, както се полага, но няма да се изповядвам.“

— А Со, донеси ми топлата вода и… — А Со се взираше в нея с изцъклени очи. Тутакси осъзна, че прислужницата навярно е забелязала петната кръв отзад по нощницата й.

А Со избърза да каже:

— Отива вземе — и се заклатушка като гъска към вратата, но Анжелик я изпревари и я блъсна назад.

— Ако кажеш на някого, ще ти издера очите.

— Аййиая, не разбира, госп’жица тай-тай — изсумтя А Со, ужасена от злобата, изписана на лицето на господарката й, и от тона й: — Не разбира!

— О, разбираш, и то как! Дю не до мо — изсъска тя на кантонски. Бе чула проклятието от Малкълм. Веднъж той се бе ядосал на Чен и бе изрекъл тези думи, а Чен бе пребледнял като платно. Малкълм така и не й обясни значението му, но то подейства на А Со по същия начин и краката й се подкосиха.

— Айаааайаяяя!

— Ако приказваш, А Со, тай-тай ще… — Анжелик гневно насочи дългите си нокти на милиметър от очите й и ги задържа така. — Тай-тай направи това! Разбираш?

— Разбира! Тайна, тай-тай! — Изплашената жена изпъшка нещо на кантонски, стисна устните си с пръсти и рече: — А Со не говори, разбира!

Анжелик овладя яростта си и макар сърцето й да биеше лудо, блъсна жената към леглото и отново легна. Заповеднически посочи чашата с кафе:

— Дю не до мо Налей кафе на мен.

Обладана от смирение, покорство, искрен страх, А Со й наля кафе, подаде й го и хрисимо застана до леглото.

— Не говори, направи цяло легло, дрехи чисти! Тайна!

— Разбира тай-тай, не говори, тайна, разбира.

— Не говори! Или… — Ноктите на Анжелик разсякоха въздуха. — Водата!

А Со подплашена хукна да донесе горещата вода, но преди това задъхано повери новината на Чен. Той вдигна очи към небето и рече:

— Аййиая, какво ли ще направи тай-тай Тес?

Разтича се да изпрати вестта с най-бързия кораб на славния компрадор Чжан, който им бе наредил да му съобщят незабавно, независимо от цената.

Кафето беше чудесно. То успокои стомаха й, дука й и премахна лекия оток. Едно от най-големите удоволствия на света за Анжелик бе сутрешното кафе, и то най-вече с кроасан и в присъствието на Колет в едно от най-изисканите кафенета на Шанз-Елизе, докато четеше последния брой на „Куп Сиркюлар“ и наблюдаваше минувачите.

„Първо на църква. Засега ще се преструвам, че нищо не се е случило — А Со няма да посмее да си отвори устата. На кого да съобщя най-напред? На Хоуг? На Андре? На Едуард? На господин Скай?“

Вече бе беседвала с Хевънли Скай. Според него нямаха друг избор, освен да изчакат, да видят какво ще направи Хоуг, а след него и Тес. Бе получил съвсем кратко писмо от нея:

„Уважаеми господин Скай,

Разбрах, че сте имали взаимоотношения със сина ми. Прекратете и се въздържайте да се намесвате в нашите дела — на сина ми и моите. Нищо добро няма да излезе от това.“