Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 350

Ами Сър Уилям? От къде на къде ще прави още нещо за мен? Единствено Андре е извън нейната власт и само той може да ми помогне. Бъди разумна, Анжелик, това е грешка! Щом Андре разбере, че парите ти са се стопили, никой не е в състояние да предскаже на какво е способен в отчаянието си. Току-виж, изпратил на Тес онова ужасно писмо или пък доказателствата за… за миналото. Той е закоравял циник и прекалено хитър, та да пази доказателството, че съм платила за лекарството с уж загубените обици. Ще се досети, че Тес ще му даде много по-малко пари, отколкото на мен. Въпреки това единствен той е достатъчно зъл, за да се пребори с нея. Едуард ще й излезе насреща, но не докрай. Няма да рискува «Ротуел-Горнт».

Дали незабавно да не отправя Едуард в Хонконг? А може би Хоуг — той донякъде ми е приятел, а и тъкмо тя го изпрати при мен. А може би Андре? В никакъв случай, иначе няма да мигна, като знам, че той е в Хонконг с онази жена и никой не го следи.“

В църквата Анжелик произведе истински фурор въпреки меланхолията си. Както обикновено бе облечена в черно, а було покриваше шапката и лицето й. Излезе с молитвеник в ръка въпреки бурния вятър. Подмина католическата църква и се вля в множеството, тръгнало към „Светата Троица“. По пътечката влезе в църквата и седна на един празен заден ред. Почти веднага падна на колене и почна да се моли. Шепот премина по вече заетия главен кораб, закъснелите го подеха, мълвата набра сила и връхлетя Колонията и Пияния град.

— Всемогъщи Боже, Анжел отишла в нашата църква…

— В „Светата Троица“ ли? Дръжки, тя е католичка.

— Дръжки или не, ама е в „Светата Троица“, свежа като ягодка, цялата в червено и без никакви кюлоти.

— В „Светите цици“ ли? Боже праведни! Да не е станала от нашите.

— Славейчето Туийт ще да се е подмокрил от радост…

Морийн и Джейми стояха зад нея. Те се подвоумиха край последната пейка и се канеха да я попитат: „Можем ли да седнем при теб?“, но Анжелик все още бе коленичила, сякаш се молеше, и макар да бе забелязала присъствието им, с нищо не го показа. Не изпита капчица завист към веселата зелена рокля на Морийн, към подбраните по цвят палто и шапка, привързана с жълт шифонен шал, който се спускаше по гърба й. Двамата бързо се отдалечиха, притиснати от идващите, защото не искаха да я безпокоят. А тя тъкмо на това се надяваше. След първоначалната си страстна и благодарствена молитва, че е получила сили да се справи с огромното си разочарование, Анжелик остана на колене върху удобната възглавничка и защитена от булото си, с широко отворени очи наблюдаваше какво ще стане. За първи път присъстваше на протестантска литургия.

В тази църква не показваха такова благоговение, каквото в нейната, но пък бе претъпкано, а заради влагата тук-там горяха мангали. Всичко живо, което можеше да ходи, се бе стекло тук. Стъклописите бяха богати, но олтарът и украсата — далеч по-аскетични, отколкото бе очаквала.