Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 317

— Какво си се начумерил? — запита го Сър Уилям на руски.

Сергеев видя, че Анжелик отново е заобиколена от обожатели, затова го дръпна настрана и му съобщи за новото си назначение. Но не и за „дружествените отношения“. Това бе кодово название на един строго поверителен държавен план за подпомагане на насилственото, мащабно заселване на жилавите сибирски племена из обширните територии на Американска Аляска, които се простираха стотици мили навътре в сушата, граничеха с Канада и по крайбрежието на юг достигаха до американско-канадската граница. Това бяха жилави, издръжливи, войнствени народи, които щяха след две-три поколения постепенно да се придвижат на юг и на изток към обширните прерии и топлите екзотични земи в Калифорния и в крайна сметка да завладеят Америка. Този план бе предложен от негов чичо преди около двайсет и пет години.

— Две години! Същинска каторга!

— Съгласен съм. — Сър Уилям също се чувстваше несигурен заради превратностите в Министерството на външните работи на Британия, заради склонността им към внезапни назначения и заради не по-малкото им високомерие. — Аляска ли? Уф! Нищо не знам за нея. Ходил ли си там? Миналата година корабът, на който пътувах, спря във Ванкувър, тамошната ни колония. Това е просто един преден пост и ние не продължихме на север.

— И Ситка е наблизо. Като момче ходих веднъж там. Вече имаме постоянни колонии, много търговци и неколкостотин хижи — кисело съобщи Сергеев. — Кожи, мразове, беззаконие, неграмотност, индианци, пияници и никакво светско общество. Това място е една отвратителна пустош, открита от Беринг и Чириков преди около стотина години… Отначало помислили, че е просто част от северните ни територии на около петдесетина мили отвъд тесен проток, без да разберат, че това е пролив, кръстен по-късно на името на Беринг. Преди около шейсет години един мой чичо спомогнал да се основе руско-американска компания за кожи — тя държи монопола на търговията ни с кожи — и назначил един деспотичен кучи син, мой братовчед на име Баранов, за директор, та тъкмо той преместил столицата в Ситка. Тя се намира на остров, недалеч от брега: едно жалко място, наречено — сети се как: остров Баранов. За мое нещастие тъкмо семейството му привлече вниманието към Аляска. Оттук и назначението. Мамицата им и на двамата!

Сър Уилям се разсмя и Анжелик се обърна към тях:

— Не бихте ли споделили шегата си с мен?

— Ъъъ… Тя не беше много забавна, мила — отвърна й Сър Уилям, като междувременно наум намисляше как да предаде в Лондон извънредно важните данни. — Просто руска шега.