Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 315

— Какво казваш, Дмитрий?

— Имаш основание да си вириш носа. Твоята Морийн е изумителна.

— О, да! Така е.

— Ами Неми? — запита Дмитрий.

Усмивката на Макфей се стопи, отново го обзе безпокойство и той се обърна с гръб към вратата.

— Проклета история, Дмитрий. Уговорил съм си среща с нея тази вечер.

— Исусе, у Струанови ли?

— Слава Богу, не. В нашата… къщичка.

— Исусе, това се казва късмет. Ще отидеш ли?

— Да, защо не? Всемогъщи Боже, не зная… Когато Морийн изникна изневиделица… не че не я харесвам, ами още не мога да се съвзема.

— Сигурно, но изненадата е приятна, ти си късметлия. Виж какво, ние сме стари авери и можем да си говорим направо. Ако… ако решиш да се разделиш с Неми, да сложиш точка, ще ми съобщиш ли? Тя е добро момиче, забавна е и ни разбира приказката.

— Добре, ама… — Около Морийн избухна смях и отвлече вниманието им натам. А сетне — към Анжелик. — Хубавица е, нали? — обади се Джейми. — Имам предвид Анжелик.

Анжелик и Сър Уилям изчакваха Сергеев да се присъедини към тях. Тазвечерната й рокля и прическа бяха премислени отрано, съобразени с Тес и тази вечеринка, която щеше да стане първото им полесражение. Въпреки че нейната неприятелка не пристигна, Анжелик реши да не променя намеренията си, а въздействието върху околните й достави удоволствие. Бе решила да си сложи великолепния нефритов пръстен, който Малкълм бе поръчал от Хонконг. Украшението бе пристигнало с пощенския кораб една седмица след смъртта му и тя отново тайно бе избухнала в сълзи. Ако Тес присъстваше тук тази вечер, Анжелик нямаше да се двоуми. Но без нея не бе редно да го носи.

„Всъщност се радвам, че нея я няма — рече си французойката. — Слава Богу, че Варгас ме предупреди. Имам нужда от повече време да се подготвя за такъв двубой лице в лице… ах, време… Нося ли, или не нося дете от Малкълм…“

— Добър вечер, граф Сергеев — поздрави го Анжелик с любезна усмивка. — Благодаря ви за поканата.

— Винаги сте добре дошли. Вечерта излезе успешна благодарение на вас. Добър вечер. Сър Уилям. Познавате всички мои гости, освен новодошлата. — Настъпи внезапно затишие, всички ги наблюдаваха и сравняваха. Сергеев повика с ръка Морийн от кръга на обожателите й, сред които бе и Марлоу. — Госпожица Морийн Рос от Единбург, годеница на Джейми. Мадам Анжелик Струан.

Още щом влезе, Анжелик бе забелязала Морийн и незабавно я бе огледала от хубавата глава до прекрасните обувки и бе решила, че тя не представлява заплаха за нея. Между другото зърна Горнт, но отложи разговора си с него за по-късно.

— Добре дошли в най-Отдалечения британски преден пост на света, мадмоазел Рос — любезно я приветства Анжелик, докато се питаше на колко ли години е и си мислеше: „Да, нощем и увита в шал, тази лесно може да бъде взета за онази жена — същата внушителна осанка, същия прям поглед.“ — Джейми е голям късметлия.

— Благодаря.

Когато Анжелик влезе в приемната, Морийн я огледа от блестящата глава до миниатюрните крачета, призна й красотата и докато несъзнателно й се любуваше, тутакси реши, че тя представлява заплаха за нея. Отправи поглед към Джейми и видя откритото му възхищение, както и на околните. Как да не забележи всеобщото им оживление при вида на тази красавица! И Морийн се приготви за бой.