Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 319
Джеймс Клавел
— Чакай! Не й ли каза за… за смъртта на Малкълм и за нашата сватба?
— Не. Оставих Стронгбоу да го направи — отвърна и Горнт. — Ще започна отначало. По мое предложение слязохме заедно на брега с лодката на лоцмана. Мълчахме си за това и не включихме Хоуг — той не може да си държи езика зад зъбите. Доброволно се съгласих да подкрепя Стронгбоу и да му помогна, тъй като съм присъствал на част от събитията… Горкичкият човек бе изплашен до смърт, макар че наистина бе негов дълг да й каже. Като изтърси, че Малкълм е умрял. Тес пребеля. Само за секунди тя си възвърна самообладанието — учудващо бързо, но така беше в действителност — и запита с равен глас как е умрял синът й. Стронгбоу беше като обезумял и взе да заеква: „Нося ви смъртния акт, госпожо, и следователските заключения, а също и писмо от Сър Уилям. Беше естествена смърт и стана на борда на «Буйният облак». Намерихме го на сутринта след женитб…“
Тя скочи на крака като стрела и зловещо изпищя: „Ти си венчал сина ми с онази жена?“ Стронгбоу едва не умря и изломоти цялата история със страшна бързина — за „Пърл“, за дуела, за това как съм спасил Джейми, като съм убил Норбърт, как са намерили Малкълм, но ти си била в шок. Избълва всичко, което знаеше, а от него ручеше пот, Анжелик. Да си призная, и аз бях плувнал в пот. След писъка Тес просто стоеше и от очите й изскачаха пламъци — същинска медуза. Стронгбоу й предаде някакви писма — забелязах, че едното е от Сър Уилям — смотолеви някакви извинения, че било негов дълг да й съобщи, и излезе, залитайки.
Горнт извади носната си кърпа и избърса челото си. Анжелик усети как краката й омекват и й прилоша при мисълта колко силна е неприятелката й. Ако Тес бе в състояние да накара Горнт да се изпоти до такава степен, какво ли щеше да направи с нея?
— Тя просто стоеше там, а после обърна очи към мен. Изумително е как такава жена може да изглежда толкова… толкова висока. И жилава. Веднъж упорита, веднага след това мека, но винаги нащрек. Насилих се да не изхвърча от стаята и се озърнах, уж че се боя да не ни подслушват. Изстрелях на един дъх, че и аз съжалявам много, че Малкълм наистина ми е бил приятел, че и ти си й приятелка и че единствено заради теб съм я посетил, защото разполагам със сведения, които да разорят Тайлър и Морган Брок. Като й споменах „да разорят Тайлър“, Тес дойде на себе си, или поне очите и престанаха да изпускат страховити пламъци, и седна, без да откъсва поглед от мен. След дълго мълчание попита: „Какви сведения?“ Предложих й да я посетя на следващия ден, но тя ме прекъсна с остър като нож глас:
