Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 313

Джеймс Клавел

— Какво? Нямам представа. Ще се опитам да разбера по-късно. Това не е от значение. Сега за Хиноде.

Райко живо го прекъсна:

— Хиноде ме попита дали ще я удостоиш с посещение тази вечер. Тя ще се радва, ако дойдеш — много те почита.

Андре усети тежест в гърдите си. Сега, след като Райко му бе в ръцете, щеше да я помоли, не, да я принуди да накара Хиноде да се откаже от условията за светлината. Но внезапно се изплаши.

— Какво има?

— Нищо — измърмори Андре. — Ох, отивам при Хиноде.

След като той си тръгна, Райко пийна малко коняк, за да поотпусне нервите си. Сдъвка няколко уханни чаени листа, за да премахне мириса му. После загрижено се отправи към тримата шиши и им разказа част от сведенията на Андре за Йоши, който изисквал Хирага, и за войниците му, които утре щели да го вземат.

— Толкова съжалявам, най-добре е тази нощ да си отидете, по-сигурно е за вас — посъветва ги тя, а гласът й трепереше от страх. — Кацумата-сама, клиентът ми се закле, че наказателните отряди и войниците на гай-джин ще пристигнат всеки момент и ще претърсват навсякъде.

И тримата посрещнаха новината мълчаливо. Като чу за тайните дела на Йоши с гай-джин, Кацумата реши на всяка цена да предизвика недоразумение помежду им.

— Благодаря ти, много ми услужи, Райко-сан. Може да си тръгнем, може да се наложи да останем, но и в двата случая богато ще те възнаградим.

— Наистина смятам, че е най-добре да напуснете…

— И в двата случая ще те възнаградим богато. Междувременно ще обсъдим как най-добре да те защитим — сопна се Кацумата.

На Райко не й се тръгваше, но се поклони, благодари му и излезе. Щом се озова на сигурно място, взе да кълне и Кацумата, и шиши, и Андре, докато в същото време решаваше по кого от доверените пратеници да предаде сведенията на Андре за Мейкин.

— Запалете лампите — нареди Кацумата. Повечето бяха изгаснали, когато Райко отваряше и затваряше вратата и вятърът бе нахлул в стаята. — Слушайте — рече им той така, че никой отвън да не го чуе: — Хирага, ще взема още бойци и ще ги доведа след три дни. Крий се тук — така е по-безопасно, отколкото да идваш с мен. Предреши се и се скрий в тунела. Ако си разумен, нищо няма да ти се случи.

— Да, Сенсей.

— След три дни ще опустошим Йокохама, ще унищожим кораба, ще избием колкото се може повече гай-джин и ще избягаме. Ще донеса със себе си униформи на Бакуфу. Такеда, помогни на Хирага със запалителните вещества. Да са готови, докато се върна.

— Нека дойда с теб, Сенсей. Ще те защитавам откъм тила, ако те проверят или ти препречат пътя — предложи Такеда.

— Не, ще останеш с Хирага. — Кацумата не искаше да го обременяват. Чувстваше се извънредно неудобно в Йошивара. — Ще тръгна веднага, щом вдигнат бариерите.

— Така е най-добре. Соно-джой — извика Хирага. Призля му и се чувстваше замаян и ужасен от мисълта, че войниците на Йоши или наказателните отряди пристигат утре. Щяха да го заловят, бе неизбежно, след като лично Йоши го дебнеше. Съзнаваше, че Сенсей отново се оказа прав: зидовете на Колонията и стоборите на Йошивара бяха същински капани.