Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 311

Джеймс Клавел

— Заповядай.

— Не го искам — рече Райко. — Ако освободя Хиноде и я пусна да си върви, ти…

— Недей. Моля те, недей… Слушай, имам сведения…

Андре не се чувстваше добре, от една страна, заради хладния й прием, а, от друга — защото мигрената му, започнала по време на срещата с Йоши, не минаваше. И заради Анжелик. И защото се оказа, че Тес Струан не е на борда на „Буйният облак“. Инак щеше да му е по-лесно да преговаря за сметките си и да се сдобие с нужното благосъстояние. Нямаше желание да отиде в Хонконг и да отправи предизвикателство към нея там, в самата бърлога на Търговската къща.

„Анжелик е последната ти възможност“ — тази мисъл натрапчиво се въртеше в главата му. Сьоратар отново се бе съветвал с Кетърър, със Сър Уилям и дори със Скай относно законността на брака. Те бяха убедени, че всеки съд ще го потвърди.

— В Хонконг ли? Не съм много сигурен — бе се присмял Кетърър.

Останалите говореха същото, макар и с различни думи и в различна степен, с изключение на Сър Уилям:

— Прекалено много негодници има там, съдиите не са като в Лондон — те са жители на колониите, продажни, шмекери. Няколко сребърни таела… Не забравяй, че Струанови са Търговската къща…

Райко се приведе към Андре:

— Сведения ли, Фурансу-сан?

— Да. — „Сега или никога… с Райко и с Хиноде.“

— Особени. За тайната среща на Йоши с гай-джин.

— Со ка — Райко наостри уши. — Продължавай, Фурансу-сама.

Андре й разказа подробно за случилото се, а тя прояви огромна заинтересованост, вдишваше дълбоко въздух и съскаше възклицания. А когато той внезапно спомена, че Йоши изисква Хирага, пребледня. Неговата тревога се изпари, но той прикри радостта си и захлопна капана.

— Значи Хирага ти е приятел?

— Не, съвсем не, той е клиент на моя приятелка — побърза да го увери Райко, докато си вееше с ветрилото, оживена от прекрасните сведения, които щеше да предаде на шоя и на Гиокояма. Така щяха да й станат длъжници за цял живот. И на Мейкин. „Ах, Мейкин! — помисли си Райко между другото. — Колко ли ти остава да живееш? Толкова съжалявам, ще се наложи да си платиш по един или друг начин. Йоши вложи прекалено много в твоята покойна Койко, но ти и сама го знаеш. А това ме навежда на мисълта за моя неотложен проблем — в името на всички богове и на Амида Буда, как да се отърва от Хирага, Кацумата и другите двама. Станаха твърде опасни и…“

Чу променения глас на Андре:

— Значи Хирага е клиент на твоя приятелка мама-сан в Йошивара? И сега е при нея?

Райко си възвърна бдителността:

— Не го зная къде е. Сигурно е в Колонията както обикновено. Защо го дири господарят Йоши?

— Защото Хирага е шиши. — Андре употреби думата за първи път. Бе си изяснил значението й от разкритията на Йоши. — И защото е убил даймио. Даймио Утани. И за други убийства.

По изражението на Райко не си пролича колко е изплашена.

— Ужасно. Шиши ли казваш? Чувала съм за тях. Във връзка с тези сведения, стари приятелю, да те питам…

— Хирага е изчезнал, Райко. В Колонията го няма. Търсят го много войници. Претърсват навсякъде.

— Ийе, скрил се е. Войници ли? Къде ли се е скрил?