Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 310

— Не е лошо, Сенсей. — Такеда се бе вкопчил във възможността да избяга с лодката. Дори не си и помисляше за самоубийствено нападение. — Ще ида в Йедо и ще доведа хората.

— Ще те заловят. — Кацумата стисна устни. — Никога не си ходил там и не познаваш улиците, нито знаеш къде да отидеш. Ще те заловят. — Бе вече готов да избухне от гняв, тъй като нямаше да се справи сам и имаше нужда от тези двамата, а без взаимно съгласие нямаше да постигне нищо. Ако някой трябваше да иде, това бе той. Тази мисъл му хареса, тъй като тук му се струваше опасно: нямаше достатъчно пътища за бягство, нито скривалища. Чувстваше се в безопасност само в Киото, Осака, Йедо или у дома в Кагошима. „Ийе, ще ми се отново да видя дома си и семейството си. Но засега ще почакат — помисли си той и се ожесточи: — Соно-джой трябва да напредне, Йоши ще бъде унижен…“

Зад шоджи се мярнаха сенки. И тримата едновременно се хванаха за мечовете си.

— Кацумата-сама — чу се гласът на Райко. — Водя една прислужница със себе си.

— Заповядайте.

Щом я видяха, те се отпуснаха. Тя се поклони, момичето също, те им отвърнаха.

— Разкажи им, Цуки-чан — нареди Райко на слугинчето.

— Бях при шоя. Той ми каза, че завели Акимото-сама при водача на гай-джин и след малко го пъхнали в затвора. Още никой не е говорил с него, но един от нашите ще му отнесе първата гозба и тогава ще научим повече.

— Добре. Били ли са го? — попита Кацумата.

— Не, господарю.

— Сигурна ли си, че не са го били?

— И шоя беше учуден, господарю. Акимото-сама си подсвирквал и тананикал, уж че пее народна песен: „Някой е предал някого.“

— И в селото викаше същото. Какво друго каза шоя? — обади се мрачно Хирага.

— Много съжалявам, но още не знае защо те търсят войниците. Охраната си стои там. Щом научи причината, ще ти прати вест.

— Благодаря ти, Цуки-чан — отпрати я Райко.

— Щом не са го били, значи им е казал каквото искат и са го затворили, за да го пазят от теб — обади се Кацумата.

— Не. Той няма да им каже нищо — отвърна Хирага, а мислеше за друго: „Кой е предателят?“ Хвърли поглед към Райко.

Тя казваше:

— Ще се опитам да открия. Всеки момент ще пристигне един клиент гай-джин, който може би ще знае. Със сигурност би могъл да разбере.

Андре влезе в стаята й с пресилена усмивка.

— Добър вечер, Райко-сан. — Бе отвратен от собствената си слабост. Тя го поздрави хладно и му предложи чай. След като го изпиха, Андре й подаде кесийката с монетите: — Ето следващата вноска, съжалявам, че не е цялата, но засега е достатъчна. Искала си да се срещнем?

— Справедливо е приятелите да се изчакват малко, Фурансу-сан — рече с досада Райко. Като усети тежестта на кесията, скришом остана доволна от количеството. Засега. Първият важен въпрос бе уреден. Но все пак добави, за да го държи в напрежение — нещо толкова важно за клиентите: — Малко, да, но много не е почтено, никак.

— Обещавам ти още след един-два дни.

— Много съжалявам, но изоставаш с вноските.

Андре се подвоуми и свали златния си пръстен с печат: