Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 114

Наистина ли?“

— Ще пийна още една чаша портвайн — рече Кетърър. — Тя ще ми отнеме десет-петнайсет минути. Можеш ли за десет-петнайсет минути да поемеш инициативата в свои ръце, а? Как ще го направиш?

41.

Горнт изтича надолу по стълбите на Струанови навън в нощта след потъналите в оживен разговор гости, облечени топло и притискащи шапките си да не ги отвее вятърът. Неколцина от тях ги очакваха прислужници с лампи, та да ги съпроводят до домовете им. Той любезно, но припряно пожела на всички лека нощ и се отправи към съседната къща на Брокови. Там стоеше на стража висок сикх с тюрбан, който го поздрави и зяпна от изумление, докато Едуард взе стъпалата по две наведнъж и почука на вратата на Грейфорт.

— Кой е?

— Аз съм, сър, Едуард. Извинете, но е важно.

Чу се раздразнен ропот. После резето се отмести. Показа се Норбърт с разчорлена коса, с нощница, нощна шапка и къси чорапи за спане.

— Какво има, по дяволите?

— Струан. Току-що съобщи, че от днес слага под забрана всякаква търговия с оръжия и опиум в Япония и ще заповяда същото по цяла Азия и в Китай.

— Ти майтап ли си правиш с мен?

— Няма шега, господин Грейфорт, сър. Случи се на вечерята. Съобщи го пред всички само преди миг — пред Сър Уилям, пред повечето чужди посланици, пред адмирала и Дмитрий. Ето и точните му думи, сър: „Искам да направя официално изявление. Като се придържам към днешното си писмо в «Гардиън», реших, че отсега нататък нашите кораби няма да превозват оръжие и опиум, нито пък Струанови ще търгуват с тях тук и в Китай.“

Норбърт прихна да се смее.

— Я влез. Това заслужава да се полее. По този начин Струанови отпадат от търговията. И превръщат нас в Търговска къща. — Грейфорт подаде глава в коридора и се провикна към главния си прислужник: — Лий! Шампанско бърже-бърже! Влез, Едуард, и затвори вратата. Духа и е толкова студено, че даже топките на бронзова маймуна ще замръзнат.

Той увеличи светлината на петролната лампа. Спалнята му бе просторна, с огромно легло с балдахин, на пода бе постлан килим, а по стените висяха маслени рисунки на клиперите на компания Брок. Флотата им бе по-малка от тази на Струанови, но затова пък параходите им бяха почти двойно повече. Някои от платната бяха пострадали от пожара, а и таванът все още не бе напълно ремонтиран. По нощните шкафчета лежаха купчини книги, а една бе разтворена на леглото.

— Горкото копеле — наистина е обречено — изкиска се злорадо Норбърт. — Първата ни работа е да отменим дуела, трябва ни жив. Сега вече… — Усмивката му се стопи. — Я почакай малко, какви ги говоря! Всичко това е буря в нощно гърне. Той е толкова тай-пан на Струанови, колкото и аз. Ти си един глупак — няма никакво значение какви ги приказва той, а и майка му, дето все дудне цитати от Библията, колкото и да иска, не би могла да приеме, никога няма да се съгласи — та те ще се разорят.

Горнт се усмихна:

— Не мисля.

Норбърт го изгледа строго:

— А?

— Тя ще се съгласи.