Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 112

— Май тая нощ или утре ще се разрази буря. Не е подходящо за увеселително пътуване, нито пък за една дама, струва ми се.

Малкълм разтревожен вдигна очи към небето и подуши вятъра. Нямаше признаци за опасност. Тъй като времето утре бе основната му грижа, той най-подробно се бе осведомил по въпроса. За негова радост прогнозата за последните няколко дни предсказваше спокойно море и попътен вятър. Марлоу го бе потвърдил преди вечерята и макар все още да не бе получил окончателно съгласие за отплаване или пък да бе съучастник в истинската причина, поради която Малкълм трябваше да се озове на борда заедно с Анжелик, що се отнасяше до него, капитана, пътешествието бе сигурно.

— Такава ли е вашата прогноза, адмирале? — запита Малкълм.

— На моя метеоролог, господин Струан. Той ме посъветва да отменя всички утрешни изпитания. По-добре ще е да се подготвим за приближаване към Йедо. А? — добави Кетърър с прозрачно добродушие.

— Аз съм против Йедо да се изравнява със земята — разсеяно му отговори Малкълм, докато съзнанието му бе заето с тази нова и неочаквана грижа — с фалшивия отказ на адмирала да признае значението на писмото му, за което той самият бе уверен, че ще е повече от задоволително.

„Всичко върви прекрасно, като изключим тоя негодник“ — мислеше си младежът, обуздавайки своя гняв. Опитваше се да намери решение на дилемата. „Буйният облак“ бе пристигнал точно навреме и стоеше на рейд за разтоварване. Капитан Стронгбоу вече бе уведомен за новата тайна заповед да отплава в сряда по ново разписание. Едуард Горнт също бе известен да предаде информацията относно Брокови веднага след като дуелът приключи.

— И аз съм против — рече адмиралът. — Нямаме официални нареждания да започнем война. Любопитен съм какви са вашите основания.

— Да убиваш стършел с чук е не само глупаво, но може да ти докара маясъл.

Кетърър прихна:

— По дяволите, добре речено, Струан. Маясъл, а? Пак философията на твоя китаец, а?

— Не, сър, това е Дикенс. — Малкълм поизпъна гръбнака си и отново се приведе над своите бастуни. — Ние с Анжелик ще се радваме, сър, да се качим утре на „Пърл“ с капитан Марлоу и за известно време да се отдалечим от сушата. — „Небесния“ го бе посъветвал за по-сигурно да постъпи като родителите си, чиято женитба бе ставала в открито море между Макао и Хонконг. — С вашата благословия естествено.

— Ще се радвам, ако Търговската къща поеме инициативата в. Япония. Очевидно е, че нямате много време. Предполагам, че десет дни ще са ви достатъчни, за да предприемете практически стъпки. Смятам, че „Пърл“ и Марлоу утре ще са нужни на флота. — Кетърър се извърна да си върви.

— Почакайте. — Малкълм все повече се безпокоеше. — Да речем, че още сега обявя пред всички присъстващи тук, че ние… ние прекратяваме всякакви доставки на оръжие в Япония. От днес. Това ще ви удовлетвори ли?

— Въпросът е дали това ще удовлетвори вас. — Адмиралът се наслаждаваше да гледа как човекът, олицетворяващ всичко презирано от него, се гърчи на въдичката. — Дали?