Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 111

— Разбира се. — И медено добави: — До вдругиден, нали?

Шоя кимна и се поклони:

— Дотогава, Отами-сама.

Щом веднъж се озова навън, скрит от нощната тъмнина, Хирага си позволи да тържествува. Цяло коку и заеми! А сега как да обмени трите коку, които гай-джин Мъкфей не бе и помислял да иска, нито пък се нуждаеше от тях, как да ги превърне в истински ориз или в истински пари, за да изпрати и тях на баща си?

„Толкова много срещу толкова малко“ — въодушевено си помисли Хирага и в същото време се усети омърсен — дощя му се да се изкъпе.

— А, адмирале — примоли се Малкълм Струан, — може ли да разменим две думи насаме?

— Разбира се, сър. — Адмирал Кетърър с мъка се изправи на крака. Бе един от двадесетте гости, които все още седяха на масата в голямата приемна на Струан, обединени от портвайна, който Анжелик ги бе оставила да пият. Кетърър бе с вечерна униформа, с бричове, бели копринени чорапи и обувки със сребърни катарами. Изглеждаше по-червендалест от обикновено, тъй като с наслада бе погълнал силно подлютената чорба, пушената риба, двойни порции от говеждото печено и месното суфле с картофи, печени в мазнината на месото, както и зеленчуци, докарани от Калифорния, пилешка и фазанова баница, няколко пържени свински наденички, последвани от калифорнийски сладкиш от сушени ябълки, полят с прочутата вече сметана на Търговската къща, а като завършек на всичко — полетите с разтопено сирене препечени резени хляб. Пиха шампанско, шери, бордо — „Шато Лафит“ от 1837 година, годината, в която кралица Виктория се бе възкачила на трона, — портвайн и мадейра: — Май имам нужда от глътка чист въздух.

Малкълм го поведе към двойните врати. Вкусната храна и виното бяха притъпили болката му. Навън бе мразовито и ободряващо след задухата в помещението.

— Пура?

— Благодаря.

Главният прислужник Чен се навърташе зад тях с кутията. След като им запали пурите, той сякаш се разтвори в дима и изчезна.

— Видяхте ли писмото ми в днешния „Гардиън“, сър?

— Да, да, видях го, в по-голямата си част бе добре написано — отвърна Кетърър.

Малкълм се усмихна:

— На събранието следобед то разгневи гнездото на осите и ако смятате това за някакъв показател, значи е успяло да изрази мнението ви доста добре.

— Моето мнение ли? По дяволите, надявам се, че то е и ваше.

— Разбира се, разбира се. Утре…

Кетърър рязко го прекъсна:

— Много се надявах, че след като споделя едно напълно правилно и нравствено становище, човек с вашите несъмнени възможности и влияние поне най-малкото официално ще поеме инициативата и ще обяви за незаконна всякаква контрабанда на всички кораби на компания Струан и щеше да е приключил веднъж завинаги с това.

— Контрабандата вече е забранена, адмирале — отговори Малкълм. — „Бавно, но славно“ — така трябва да се действа. След месец-два ние ще станем болшинство.

Адмиралът само вдигна гъстите си вежди, изпусна кълбо дим от пурата и насочи вниманието си към морето. Флотата изглеждаше внушителна от запалените на мачтите светлини.