Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 52

Виктория Лънкчърч и Мейбъл Суон също танцуваха, този път със Сър Уилям и Норбърт Грейфорт, картите им за танци бяха попълнени с кандидати за партньори още в момента, в който бе обявено празненството. Въпреки че бяха дебели, и двете танцуваха добре, носеха кринолини, макар и да не можеха да се сравнят с роклята на Анжелик нито по пищност, нито по дълбочината на деколтето.

— Ти си направо отвратителна скръндза, Барнаби — изсъска Виктория на съпруга си. — Мейбъл и аз възнамеряваме да си купим нови дрънкулки, ако ще да струват три пъти повече от цялата компания, за Бога! И ние искаме украшения като нейните, за Бога!

— К’во?

— К’во ли? Капели… шапки! — Перото на Анжелик беше последният coup de grace за двете жени. — Това е война между нея и нас. — Но ги търсеха за танците, а това надделя над ревността им и те закръжиха унесено.

— Върви му на копелето — измърмори Марлоу, вторачен единствено в своя съперник. Синята куртка на военноморската му униформа блестеше с допълнителните златни ширити на адютант, беше обут с панталони и чорапи от бяла коприна и черни обувки със сребърни катарами.

— На кого? — попита Тайърър, който минаваше край него с нова чаша шампанско, зачервен и възбуден от вечерта и от своя успех в тайното измъкване на самурая Накама от Йедо, когото бе настанил в дома си като учител по японски с одобрението на Сър Уилям. Кой е копеле, Марлоу?

— Питаш — сякаш не знаеш! — Марлоу се ухили. — Слушай, аз съм представител на флотата и следващият танц е за мен; ще покажа на негодника на какво съм способен или ще умра на дансинга.

— Истински късметлия! Какъв ще е танцът?

— Полка!

— О, Боже — ти ли го уреди?

— Заклевам се, не! — Полката, съдържаща в основата си чешки народен танц, беше нововъведение на дансинга в Европа и най-модното увлечение, макар все още да се смяташе за рискован танц. — Полката е по програмата! Не си ли забелязал!

— Не, твърде много неща са в главата ми — рече щастлив Тайърър, изгаряше от нетърпение да сподели с някого колко е бил хитър и че тая вечер, щом стане възможно, ще прекоси Моста към рая и ще се озове в прегръдките на любимата — съжаляваше обаче, че се е заклел да пази в тайна отношенията си със самурая и с Фуджико. — Тя танцува великолепно, нали?

— Хей, младият Тайърър… — Беше Дмитрий Сибородин, добре зализан и запотен, с халба ром в ръката си. — Помолих капелмайстора да обърне на канкан. Ги каза, че аз съм петият, който го моли.

— Господи, ще го направи ли? — попита ужасен Тайърър. — Веднъж в Париж видях как се танцува — няма да повярваш, но момичетата не носеха изобщо гащи.

— Вярвам ти! — закикоти се Дмитрий. — Но нашето ангелче е с гащи тази вечер и не се бои да ги покаже, за Бога!