Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 101

„Не, гай-джин не са като нас. Те обичат главно позата «Първа позиция» с неотложност, от време на време позата «Примамване на кокошката» или позата «Времето на черешовия цвят» и не ми дават никаква възможност да демонстрирам своите умения; когато пък на светло се наглася да играя с Еднооката маймуна различните игри за възбуждане — като «Близо и Далеч», «Над дракона», «Пролетно засаждане», «Открадване на меда», които дори най-неопитният младеж желае и оценява, гай-джин рязко се отдръпват, здраво, но нежно ме издърпват до себе си, целуват шията ми, притискат ме плътно до себе си и мърморят неразбрано.“ Тя прошепна:

— Сега ще те масажирам, за да заспиш.

— Не разбирам. Мъсардж?

— Масаж, Тайра-сан. Ето така.

— А, сега разбирам. Масаж, благодаря ти.

Пръстите й бяха нежни и великолепни, той се унесе, не можеше да повярва на щастието си, гордееше се от представянето си и от това, че тя свърши три пъти в екстаз от един негов опит — и нямаше значение съобщението на Райко, че утре Фуджико трябва да посети селото си край Йедо, за да види своя болен дядо… „Но само за няколко дни, Тайра-сан.“

— О, толкова съжалявам, Райко-сан. Колко дни отсъства?

— Колко дни ще отсъства ли? Само три.

— О, благодаря, колко дни ще отсъства? — Тайърър бе помолил и Райко, и Фуджико винаги да го поправят.

„Три дни. Ще имам време да се възстановя. Господи, днес беше върхът. Чудя се какво ще стане, когато роджу получи нашето съобщение. Сигурен съм, че съветът ми беше правилен и че Накама ми казва истината — Господи, трябва добре да си помисля за него, Сър Уилям просто сияеше, а що се отнася до Фуджико…“

Приспано от докосването й, съзнанието му скачаше ту към Накама, ту към нея и живота в Япония, всичко беше толкова различно, а пък този японски — непрестанен поток от думи и фрази — безпорядъчно се завъртя в главата му. Футоните бяха твърди и трудно се свикваше с тях, но се чувстваше удобно, легнал по корем, наслаждаваше се от близостта на Фуджико. „Господи, колко съм изморен. Не мога да понеса мисълта за «други клиенти» — помисли си Филип. — Трябва да я направя моя, само мря. Утре ще помоля Андре да ми помогне.“

Без да се обръща, Тайърър се пресегна и сложи ръка върху бедрото й. Прекрасна копринена кожа.

„Докъде бях стигнал? О, да, роджу. Ще им дадем да разберат на негодниците. Дяволски зле е, че са обстрелвали пощенския кораб — трябва да разчистим Шимоносеки и ако проклетите Бакуфу не го направят, значи ние ще отстраним тези батареи. Да не забравя — по-предпазливо с Накама, и той е от Чошу. Дали ще мога да го използвам като посредник? А ако роджу не пожелаят да се разправят с тези дяволи от Сацума, ще се наложи сами да ги разбием. Проклет безочлив даймио — да твърди, че не можел да открие убийците на Кентърбъри, та нали тия мръсници излязоха от собствените му редове, за Бога. Видях как отсичат ръката на Кентърбъри и кръвта рукна…“