Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 56

Последен продължителен поглед към луната, друга сподавена прозявка и тя дръпна капаците. Но не ги затвори изцяло. Нито пък ги залости.

Шорин наруши мълчанието и изрече онова, което се въртеше в главите и на двамата:

— Ще бъде лесно да се покатерим там.

— Да. Но ние дойдохме тук за пушки и за да предизвикаме хаос. Ние… — Ори млъкна, озарен от мисълта за нов и чудесен шанс, по-сполучлив от първия.

— Шорин — прошепна той, — ако един от нас я накара да мълчи, ако я обладае, но не я убие, а само я остави в безсъзнание, за да разкаже за обладаването; ако оставим знак, който да подскаже, че имаме връзка със случката на Токайдо, а после заедно убием един-двама войници и изчезнем със или без техните пушки — и всичко това в тяхната собствена легация, — няма ли да побеснеят от ярост?

Шорин подсвирна, възхитен от хрумването.

— Да, да, така ще е, но по-добре да й прережем гърлото и да напишем „Токайдо“ с кръвта й. Ти върви, аз ще пазя тук, по-безопасно е. — А когато Ори се поколеба, добави: — Кацумата каза, че не бива да се колебаем. Последния път ти се поколеба. Защо се колебаеш?

Ори взе решение за част от секундата и се затича към сградата — една нова сянка сред многото други. Дотича и започна да се катери.

Пред караулното един от войниците тихо рече:

— Не се оглеждай, Чарли, но ми се струва, че видях някой да тича към сградата.

— Господи, доведи сержанта, бъди внимателен.

Войникът се престори, че се протяга, после тръгна към караулното. Бързо, но предпазливо разтърси сержант Тауъри, за да го събуди, и повтори какво е видял или поне онова, което му се струваше, че е видял.

— Как изглеждаше негодникът?

— Усетих само движение, сержант, поне така си мисля, не съм сигурен, може да е бил някой шибан таласъм.

— Добре, момко, нека поогледаме. — Сержант Тайъри събуди ефрейтора и още един войник и ги постави на пост. А заедно с другите двама излязоха в градината.

— Беше ей там нейде, сержант.

Шорин ги видя да идват. Нямаше никакъв начин да предупреди Ори; той вече почти бе стигнал прозореца, все още добре прикрит от дрехите си и от сенките. Наблюдаваше го как изпълзява до перваза, пооткрехва един от капаците малко по-широко и се вмъква вътре. Капакът бавно се върна на мястото си. „Карма“ — помисли си Шорин и се зае със собствените си затруднения.

Сержант Тауъри спря по средата на пътеката и внимателно заоглежда околността и сградата. Повечето капаци на горния етаж бяха отворени и незалостени, та не се обезпокои много-много, че един от тях поскръцва от лекия вятър. Градинската порта беше заключена.

След малко нареди:

— Чарли, хвани тази страна — като посочи към засадата. — Ногър, ти иди отсреща, подплаши ги да излязат, ако има някой там. Дръж си зъркелите отворени! Заради байонетите!

Заповедта му бе изпълнена мълниеносно.

Шорин измъкна меча си от ножницата, острието му също бе почернено, готово за нощен набег, после със свито гърло зае положение за атака.

В момента, в който се плъзна в стаята, Ори провери единствената врата и видя, че е залостена и че девойката спи, извади от ножницата късия си меч и приближи до леглото. То имаше четири колони, за пръв път виждаше такова; всичко по него беше необичайно — височината и помпозната му стабилност, краката, балдахинът, чаршафите и завивките — и за секунда той се почуди какво ли е да спиш в подобно легло, тъй нависоко от земята, а не като японците, които спяха на футони — леки квадратни сламеници, постилани през нощта и прибирани за през деня.