Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 107

Разбира се, не каза нищо за това, знаеше, че само ще бъде дрънканица по-неприятна и от думите на баща му. Бедният татко, помисли си младежът отново, концентрира се върху Понсен, докато се разхождаха по Хай стрийт. Слънцето беше приятно, а въздухът — освежаващ, с обещание за хубав ден утре.

— Но тук, в Нипон, г-н Тайърър — продължи радостно французинът — има великолепни правила и за клиентите, и за момичетата. Например те не са всички на показ по едно и също време, с изключение на местата за най-низшите класи, ала дори и тогава човек не може просто да влезе и да каже: искам онова момиче.

— Не може ли?

— О, не, тя винаги има право да ви откаже, без да загуби името си. Съществуват специални протоколи. Ще ви ги обясня подробно по-късно, ако желаете — но всяка Къща се ръководи от съдържателка, наречена мама-сан, сан е суфикс, който означава държанка, мадам или господин; мама-сан се гордее с елегантността и своите дами. Те са различни, разбира се, по цени и съвършенство. Мама-сан винаги обмисля дали си струва да ви предложи услугите си, къщата си и всичко в нея в зависимост от това дали можете, или не да платите сметката. Тук има добър обичай, г-н Тайърър, можете да се любите на кредит, ако не плащате или закъснеете веднъж, сметката дискретно ви се представя. Но после всяка Къща в цяла Япония ще ви откаже гостоприемство.

Тайърър потръпна нервно.

— Как се разпространяват слуховете не зная, ала те стигат оттук до Нагасаки. Така, господине, по своеобразен начин тук е раят. Човек може да спи с жени цяла година на кредит, ако желае. — Гласът на Понсен се промени неуловимо. — Умният мъж обаче купува дама с договор и я запазва за свое собствено удоволствие. Те наистина са толкова очарователни и толкова евтини, ако пресметнете огромната печалба, която човек прави при смяната на парите.

— Ами вие това ли ме съветвате?

— Да, да.

Двамата пиха чай. После шампанско в клуба, където Анри беше явно добре известен и популярен член. Преди да се разделят, французинът каза:

— Върбовият свят заслужава грижа и внимание. Ще бъде чест за мен да съм един от вашите водачи.

Благодари му, макар да знаеше, че никога няма да се възползва от предложението. „Какво ли става с Анжелик? Ами ако хвана някои от онези срамни болести, гонорея или френската болест, която французите наричат английската болест, а лекарите сифилис; Джордж Бабкот спомена многозначително, че я има във всяко пристанище в Азия и Средния изток…: «Виждал съм много случаи тук сред японците, не всички европейки са свързани с тях. В случай че си падаш по тънката част, носи презервативи. Те не са много сигурни, или по-добре не го прави, ако знаеш какво имам предвид.»“

Филип Тайърър потрепери. Той имаше само един-единствен опит. Преди две години се бе напил яко с няколко приятели студенти след последните изпити в публичния дом „Стар и Гарбър“ на Понт стрийт. „Сега е времето, Филип, стари момко. Всичко е нагласено, тя ще го направи за две пени, нали, Флоси?“ Въпросната дама беше момиче на бара, на около четиринайсет, и всичко стана безумно бързо в спарената, воняща дупка на горния етаж — пени за нея, пени за съдържателката. Месеци по-късно той се изплаши безумно да не е прихванал нещо.