Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 106

„Бедният татко — помисли си — греши за много неща, но той е живял по Наполеоново време и е оцелял от кървавата баня на Ватерло. Въпреки великата победа трябва да е било ужасно за него — десетгодишното дете на барабанчика; и нищо чудно, че той няма да прости или да забрави, или да приеме новата ера. Но, все едно, татко живее своя живот и колкото и много да го обичам и да му се възхищавам за всичко, което е направил, трябва да вървя по собствен път. Франция е почти съюзник сега — не е грешно да се чуе и научи нещичко.“

Той се изчерви, като си спомни как се беше закачил за думите на Андре — тайно засрамен от своя жаден интерес.

Французинът обясни, че тук бардаците са места с много красота, че най-добрите от тях и техните куртизанки, дамите на Свободния свят или на Върбовия свят, както ги наричаха, без съмнение са най-добрите, които някога е пробвал.

— Има степени, разбира се, и улични дами в повечето градове. Но тук разполагаме с наш собствен квартал на удоволствията, наричан Йошивара. Ей там по моста зад оградата. — Отново последва приятният му смях. — Наричаме го Моста към рая. О, да, и вие трябва да знаете, че… О, извинете ме, прекъснах вашето пазаруване.

— О, не, съвсем не — бе отвърнал Филип веднага, ужасен, че този поток от информация и рядката възможност да я чуе щеше да спре, та добави на своя най-цветист и меден френски: — За мен ще е чест, ако продължите. Наистина е важно да се научат повече неща, а аз се боя, че хората, с които съм свързан и разговарям, са… за съжаление не са парижани; досадни са и без френска изтънченост. За да отвърна на любезността ви, може ли да ви предложа малко чай или шампанско в Английската чайна или да пийнем в хотела в Йокохама — съжалявам, но все още не съм член на клуба.

— Толкова сте любезен, да, с удоволствие.

Дипломатът махна към съдържателя на магазина и с помощта на Понсен плати книгата, учуден, че е толкова евтина. Двамата излязоха на улицата.

— Какво говорехте за Върбовия свят?

— Няма нищо мръсно в това, както в повечето бардаци, и всичките са почти еднакви навсякъде по света. Тук е същото, както в Париж, с единствената разлика, че сексуалният акт тук е една деликатна и специална форма на изкуство, което се практикува, за да се вкуси насладата и човек, моля за извинение, да не страда от никаква заблуда за „англосаксонската“ греховност.

Тайърър инстинктивно се въздържа за момент, за да не се изкуши да го поправи и да каже, че съществува огромна разлика между греховността и здравото отношение към морала и всички добри викториански ценности. И да добави, че за съжаление французите никога не са имали способността да правят разлика във всяка склонност към разпуснат живот, който съблазнява дори такива знатни особи като Уелския принц, открито обявил Париж за свой дом („което е източник за скръбни безпокойства във висшите английски кръгове — мръщеше се «Таймс». — Френската вулгарност не познава граница, тяхното отвратително показване на богатство и възмутителните нововъведени танци като кан-кан, при който според достоверни източници танцьорите не носят и дори не се изисква да носят каквото и да било долно бельо.“)