Читать «Г-н Монк отива в Германия» онлайн - страница 135

— Време ли е за тръгване вече? — попита той с надежда.

— Имаме още няколко часа — отговорих, като седнах до него. — Как прекарахте нощта?

— Сега знам как се е чувствал доктор Джекил на сутринта — каза Монк. — Чудно, че не се е самоубил.

Всъщност беше се самоубил, но не виждах какъв смисъл има да казвам това на Монк.

— Погледнете нещата откъм добрата страна. Вчера посетихте Берлин, разкрихте две убийства, и доказахте, че доктор Крогър не ви е предал.

— Значи наистина съм психологически негоден да се върна в полицията — рече Монк. — Какъв съм късметлия само.

— Не е нужно да гледате на всичко откъм отрицателната му страна.

— Няма друга страна — каза Монк. — Досега би трябвало вече да знаеш това.

— Погледнете на нещата от по-широка перспектива, господин Монк. Намирате се в центъра на Европа. Мислили ли сте си някога, че ще бъдете тук?

— Понякога с Труди си говорехме за това — каза Монк. — А после се опомняхме. Знаехме, че това няма никога да се случи.

— Но то се случи, господин Монк. Вие сте тук. Аз съм тук. Би трябвало да се възползваме от това — казах. — Може никога повече да нямаме такъв шанс.

— Това би било страхотно — каза той.

— Не, не би било — казах. — Най-трудната част от пътуването е зад гърба ви. Вие изминахте дългия път. Сега Франция, Белгия, Швейцария, Полша и Австрия са на една крачка. Там навън ви чака цял един свят за разглеждане.

— Това е много вълнуващо — каза Монк. — Кога ни е полетът?

— Не се налага да тръгваме днес — казах.

— Да, налага се — рече Монк. — Имаме билети.

— Можем да си сменим билетите — казах.

— Не, не можем — каза Монк. — Строго забранено е.

— На авиолинията не ѝ пука — казах.

— На мен ми пука — каза той.

— След час можем да сме в Париж, господин Монк. Само си го представете.

Той потръпна.

— Искам да си ида вкъщи.

Въздъхнах:

— Не исках да правя това, но вие не ми оставихте избор. След снощи, и след като едва избегнах смъртта, заслужавам ваканция. Така че отиваме в Париж за няколко дни.

— Мисля, че не отиваме — каза Монк. — Всъщност, сигурен съм, че не отиваме.

Вдигнах телефона си, за да може той да види снимката на екранчето.

Той изпищя и с препъване се отдръпна от мен.

— Пресвета майко Божия!

— Трябва само да натисна този клавиш, и снимката отива при Стотълмайер, Дишър и Амброуз.

— Не би го направила — каза той.

— Може дори да я изпратя на Джули — казах. — Тя може да я увеличи, да поръча да я сложат в рамка, и да я закачи в дневната ни. Може да направи една и за вас.

— Това е изнудване — каза Монк. — Това е престъпление.

— Арестувайте ме — казах.

— Арестувана си — рече той.

— Вие не сте ченге — казах.

— Намираш се под граждански арест, докато се върнем в Сан Франциско — каза Монк. — Тогава ще си получиш заслуженото.

— Предполагам, че бихте могли да направите това — казах. — Но ще трябва да покажете снимката на полицията като доказателство за изнудването.

Бях го хванала натясно, и той го знаеше.

— Ти си зла — каза той. — Какво съм ти направил, за да заслужа такава жестокост?