Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 95

— Предполагам — продължи Ема, — дошли сте, за да отправите някоя заплаха, да ми кажете какво ще ми се случи, ако не изпълня каквото искате.

— Правилно — кимна Еклънд. — Удоволствието е толкова голямо, когато човек си има работа с умни хора.

— Ами действайте тогава.

— Много добре. Имате си приятелка, красива млада жена, която живее с вас. Свири на виолончело. Тя пътува доста. Точно си говорихме за наркотици. Не мислите ли, че ще бъде много тъжно, ако следващия път, когато тръгне нанякъде, намерят огромен пакет хероин в куфара й?

Ема направи крачка към Еклънд, но той не се отдръпна. Просто източи врат, за да я погледне.

— А вашият приятел Демарко по рождение, така да се каже, има връзки с организираната престъпност. Мога да измисля един куп начини да се възползвам от тази ситуация.

Ема сведе глава, така че лицето й застана на сантиметри от това на Еклънд.

— Чарли — почти шепнешком изрече тя, — мислите ли, че бодигардът ви е достатъчно добър, за да ми попречи да ви убия?

След обяд Демарко се върна в офиса си и завари две нови съобщения на гласовата си поща. Първото беше от Ема и потвърждаваше това, което той вече знаеше — че Исая Пери е бил добър ученик с отлични перспективи. Съобщението й завършваше със загадъчното изявление, че Чарли Еклънд от ЦРУ отново е говорил с нея. По-късно щяла да му обясни какво й е казал Еклънд, но за известно време нямало да може да му помага при разследването. Вместо това щяла да се опита да намери начин да ги отърве от Чарли Еклънд.

Второто съобщение беше от един конгресмен, който споделил с председателя опасенията си, че синът му взема наркотици, но не можел да бъде сигурен. Махоуни му бе дал номера на Демарко.

Демарко се изненада, че Махоуни му е намерил нова задача, когато току-що му беше поръчал да разследва смъртта на Лидия Морели, но осъзна, че Махоуни може би е говорил с конгресмена преди настоящата му задача. Другата възможност, разбира се, беше на Махоуни да не му пука с колко неща едновременно товари Демарко. Помисли си дали да не игнорира съобщението на конгресмена за няколко дни, но след като, така или иначе, не знаеше каква да бъде следващата му стъпка по отношение на Лидия, реши, че не му пречи да говори с човека за сина му. Също така си помисли, че ако го следят, тази извънредна мисия би могла да обърка преследвачите му, а и щеше да е много готино да има и някой друг объркан, освен него, макар и за кратко.

Половин час по-късно седеше пред бюрото на конгресмена и се преструваше, че си води записки, докато политикът говореше. Конгресменът беше едър червендалест мъж от Охайо, с ръце като на пристанищен хамалин и Демарко знаеше, че е бил футболна звезда в колежа преди двайсет години. На Хълма имаше репутацията на обещаващ политик — решителен, прозорлив, агресивен. Истински нападател в политиката. Но когато заговори за сина си, цялата му самоувереност го напусна. Ръцете му нервно потреперваха и очите му гледаха навсякъде, само не и в Демарко. Въпреки че имаше самочувствието, че може да управлява цялата страна, той не знаеше какво да прави с четиринайсетгодишния си син. Даде на Демарко снимка на хлапето, каза му къде ходи на училище и придоби облекчен вид, когато Демарко си тръгна от кабинета му.