Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 91

Маркъс тръгна да казва нещо друго, но се спря. Тъжно поклати глава, запали нова цигара и въздъхна.

— Това е всичко. На следващата сутрин полицията казва на майка, че Исая са го убили, но аз знам, че са го вкарали в капан. Той не е убил онази бяла жена и не е стрелял по сенатора.

— Казахте ли на полицията, че брат ви е доставял пистолет в къщата на сенатора?

Маркъс дрезгаво се изсмя.

— Да, бе. Шибаните ченгета няма да ми повярват, каквото и да им кажа.

Демарко замълча, обмисляйки следващите си думи. Не искаше да нарича Маркъс лъжец, но имаше известни съмнения относно историята с пистолета.

— И ти не ми вярваш — заключи Маркъс, сякаш беше прочел мислите му.

Преди Демарко да успее да отвори уста, Маркъс изръмжа:

— Майната ти, италианско лайно такова. Разкарай се от тука. Хайде.

— Вижте, господин Пери…

— Казах, разкарай се!

32

Шарън оправяше багажа и си тананикаше, щастлива като някоя проклета чучулига. Само ако знаеше истината, помисли си Гарет Дарси.

Чарли Еклънд го беше уведомил, че иска да си вземе кратка ваканция. Един вид малка премия, каза хитрото копеле. Дори му даде пет бона допълнително, за да могат с госпожата да си изкарат като хората.

Всичко това бяха глупости. Чарли просто го баламосваше. Пращаше го далеч от Вашингтон, където да не могат да го намерят лесно.

След като Гълъбицата отиде в онази болница за пияндета в Мериленд, Еклънд започна да разкарва него и Тоби и Фил, накъдето му скимне. Един ден трябваше да следи Големия гълъб, на следващия — Демарко, а понякога и онази кучка Ема. Е това вече беше майтап. Която и да беше тази Ема, биваше си я. Нямаше начин да не е професионалист. Всеки път, когато трябваше да я следи, тя му се изплъзваше за около десет минути. Щеше да го е срам, ако не знаеше, че се изплъзва и на Тоби и Фил, а Еклънд, мамка му, дори се изсмя, като му каза, че я е изпуснал.

Но това, което беше видял онази вечер — и което беше чул, — ето това вече бяха неща, които никак не му се искаше да вижда и чува. Защо точно той трябваше да е там онази вечер? Защо не се падна на Тоби или на Фил? Еклънд — това лъжливо дребно лайно — и преди беше карал хора да изчезват, а да накара един пенсиониран агент като Гарет Дарси да се изпари, човек без официален статус… е, това никак нямаше да се опъне на добрия стар Чарли. И най-смешното беше, че когато му дойде времето, сигурно точно Фил или Тоби щяха да са тези, които ще го очистят.

Фил беше сложил бръмбарите. Докато Гълъбицата си беше вкъщи, Еклънд не искаше да поема риска да ги хванат как ги инсталират. Но след като отиде да се лекува и след като Големия гълъб почти не се прибираше, той прати Фил да ги монтира. Сложи в кабинета на Големия гълъб, във всекидневната, в кухнята и в голямата спалня и ги свърза с едно записващо устройство, което се задейства от глас, скрито зад електромера отвън. Беше работа на Дарси да взема старите касетки всяка вечер и да слага нови.

Онази вечер седеше пред къщата на Големия гълъб и чакаше всички лампи да загаснат, за да може да вземе касетките — и тогава всичко се срина. Видя всичко и бръмбарите чуха всичко. Дори успя да направи няколко снимки с малкия си боклучав кодак. Не бяха много на фокус, но очевидно бяха достатъчно ясни, защото, когато Еклънд ги видя… По дяволите, Дарси можеше да се закълне, че за последно Чарли Еклънд е бил толкова щастлив, когато убиха Джак Кенеди.