Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 92

Беше принуден да изчака няколко дни, за да вземе последните касетки, важните, и изключително много се радваше, че криминалистите не бяха намерили записващото устройство, докато са събирали улики в къщата. Бръмбарите никога нямаше да открият, освен ако не тръгнеха да събарят стени, но можеха да забележат записващото устройство, ако се бяха постарали. За щастие — или може би за нещастие — криминалистите прекараха цялото си време в голямата спалня, не отвън.

И след това от едната тъпотия той прослуша касетките.

Когато Еклънд го попита дали ги е прослушвал, той отрече, но беше ясно, че малкото лайно се досеща, че го лъже. И точно тогава си получи „премията“ — ключовете за къщата близо до Лодърдейл и плика с допълнителните пари. Да, какъв невероятен шеф беше добрият стар Чарли.

Искаше му се да каже на Шарън да забрави за Флорида, че ще ходят в Мексико. Или може би в Канада щеше да е по-добре, но там беше толкова студено, по дяволите. Познаваше един тип, който можеше да им изкара чисти документи, а брат му можеше да продаде къщата и по някакъв начин да му прати парите. Проблемът беше как щеше да си получава пенсията. Ако пратеше някакъв документ за смяна на адреса, за да му я изпращат някъде другаде, Еклънд можеше да го проследи.

— Скъпи — извика Шарън от спалнята, — къде са ти банските? Червените, не онези на цветята.

Банските. Божичко. Зачуди се как ли щеше да реагира тя, ако й кажеше: „Мило, няма да плуваме кой знае колко, защото видях нещо, което ми се иска да не съм виждал, и сега тоя лукав дърт шибаняк от Лангли сигурно ще ме убие. Така че, кукло, ще се наложи да си сменим имената, да се преместим в Нова Скотия и да си намерим работа в някоя консервна фабрика, за да не умрем от глад.“

Да, чудеше се как ли ще реагира.

— Виж в най-долното чекмедже — каза той, — при наполеонките ми. А може би и наполеонките ще трябва да вземеш в багажа.

— Какво? — извика Шарън.

33

Ема паркира пред училището — непривлекателна триетажна купчина от кафяви тухли — и отвратено потръпна от мрачната гледка. Имаше камери над прозорците на по-ниските етажи, камери по ъглите на сградата, защитени от телени мрежи, и униформен пазач, който стоеше на главния вход в парадна поза с радиостанция и палка на колана. Мястото й напомняше на затвор, с единствената разлика, че нямаше кули с картечници. Пазачът наблюдаваше група тийнейджъри, които сигурно трябваше в момента да са в час, но просто си седяха, пушеха, смееха се и разговаряха шумно. Тя предположи, че за пазача е по-добре да са извън училището, отколкото вътре, където трябваше да се разправя с каквито поразии успеят да свършат.

Беше дошла, защото Демарко я помоли да провери една информация, което можеше да свърши и с няколко телефонни разговора, но после беше решила да отиде лично. По принцип не би помогнала на Демарко с толкова лесна задача, но в момента той си имаше достатъчно главоболия покрай Морели и ЦРУ.