Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 89

Майк Лосон

— Разкажете ми за брат си — каза меко Демарко. — Моля ви.

Маркъс просто си седеше, втренчен в Демарко с хладен циничен поглед. Беше убеден, че Демарко има някаква изгода, щом продължава да упорства.

— Трябва да ми се доверите — каза Демарко. — Аз съм сигурно единственият бял мъж във Вашингтон, който не смята, че брат ви е хладнокръвен убиец. Но ако не говорите с мен, никой никога няма да разбере истината.

Маркъс продължи да се взира в Демарко още известно време, след което най-сетне отстъпи:

— Добре. Мисля си, че ме пързаляш, но все пак ще ти кажа.

Отпи от питието, пое си дълбоко въздух през носа и започна да говори.

— Исая никога не е направил нищо лошо, през целия си живот. Работеше тая тъпанарска работа, но ходеше и на училище. Не напусна като мен, а и си получаваше проклетите шестици. Ако си мислиш, че лъжа, питай в училището. Догодина щеше да ходи в колеж, разправяше, че ще става инженер. И щеше да го направи.

Маркъс поклати глава и добави:

— Тая история убива майка ми.

Сълзи започнаха да премрежват гневния поглед на Маркъс, но той бързо извърна глава и запали цигара, за да спечели време да си възвърне хладнокръвието. Демарко си помисли, че Маркъс Пери сигурно не е плакал, откакто е бил пеленаче.

— Ами присъдата за въоръжен грабеж? — попита Демарко.

— Шибани глупости. Аз обрах оня магазин. С Исая един ден се прибираме от училище — той само на четиринайсет, аз на шестнайсет и здраво напушен — и влизаме в тая проклета бакалия. Исая се зазяпва в някакви комикси или нещо си там, а аз отивам при оня дъртак зад щанда и вадя патлака. На излизане викам на Исая, хайде. Той дори не разбра, че съм обрал магазина. Същото казах и на ченгетата, когато ни арестуваха, но те не ми повярваха. Те си знаят, имаш ли две чернилки в магазин, и двамата са бандити.

Демарко се изненада, че Маркъс е само с две години по-голям от брат си. Но беше надраснал годините си, изобщо не можеше да се нарече хлапе.

— Исая имал ли е някакви други неприятности със закона?

— Абе ти глух ли си? Казах ти, беше добро хлапе. Никога нищо лошо не е направил.

Опитвайки се да запази неутрален тон, Демарко продължи:

— Господин Пери, според полицията брат ви се е опитал да открадне някакъв калкулатор от офиса на сенатора и сенаторът го хванал. Полицията смята, че брат ви се е опитал да убие сенатора, за да не допусне да докладва за опита за кражба.

— Това са шибани глупости! — извика Маркъс.

Клиентите на бара се извърнаха към масата им.

— Тоя проблеми ли ти създава, човече? — попита барманът.

Маркъс поклати глава.

— Исая нищо не би откраднал, особено някакъв си калкулатор. Той си имаше калкулатор. Със сто копчета по него, дето прави графики и какво ли не. За какво му е да краде от офиса на онзи?

Същия въпрос беше задал и Демарко на Дръмънд.

— Полицията смята, че е искал да го заложи — каза Демарко.