Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 81

Кабинетът му съдържаше едно очукано сиво метално бюро и два дървени стола. Прозорците бяха целите наплюти от мухи и прозрачни колкото тухла. Стените, някога бели, сега бяха жълти от дима на един милион цигари, изпушени под стрес. Мускулестите ръце на Дръмънд лежаха на бюрото и стискаха нащърбена чаша за кафе. В ъгъла на бюрото имаше негова снимка с някаква крехка жена на средна възраст — двамата позираха на люлка в беседката на розова градина. Жената държеше едната му огромна лапа в двете си мънички ръце — Кинг Конг усмирен от Фей Рей.

— И така — започна Дръмънд. — Ема ми каза колко упорито сте настоявали да говорим за случая „Морели“. Какво искате да знаете?

— Вие ли водите разследването? — попита Демарко.

— Не. Но аз съм единственият в отдела, който би говорил с вас, и то само защото Ема ми се обади.

Демарко се зачуди как така Ема има някакво влияние върху това вашингтонско ченге. Спря се на предположението, че Дръмънд невинаги е бил ченге, но при Ема всичко беше възможно.

— Оценявам това, лейтенант — каза той.

— Хубаво. Какво искате да знаете?

— Подробностите. Всичко, което не е излязло по вестниците.

Дръмънд се поколеба.

— Не изгарям от желание да ви разказвам неща от кухнята за такъв горещ случай. Откъде да знам, че няма да изприпкате и да се раздрънкате пред пресата?

Демарко се усмихна.

— Ако се изкуша, можете да ме набиете.

Дръмънд отвърна на усмивката, но неговата не беше приятелска. Колко са ти големи зъбите, бабо, помисли си Демарко.

— Може би там, откъдето идвате, драги, това е шегичка — каза Дръмънд. — Там, откъдето идвам аз, е реална възможност.

За секунда Дръмънд сурово изгледа Демарко, след което се поотпусна и качи излъсканите си със слюнка ботуши на ръба на бюрото.

— Общо взето, вестниците всичко писаха — каза Дръмънд. — Онзи нещастник Пери чупи прозореца на задната врата на къщата на сенатора, промъква се в спалнята и вкарва един куршум в слепоочието на Лидия Морели. Сенаторът се събужда от изстрела и хлапакът го улучва в рамото. Сенаторът сграбчва тоя нещастник — не е бил особено едър, — опитва се да му измъкне пистолета и хлапакът свършва прострелян в сърцето. Морели не се е опитвал да го убие — или поне така твърди. А дори да не е така, на кого му пука?

— Но защо е искал да убие сенатора? — попита Демарко.

— Нали знаете, че е бил чистач в сградата, където работи сенаторът?

Демарко кимна.

— Прочетох го във вестника.

— Е, според Бъроус, съветника на Морели, сенаторът е спипал Пери при опит да му открадне калкулатора от бюрото в деня на инцидента. Сенаторът го предупредил, че ще трябва да се оплаче от него. Смятаме, че копелето се е опитало да убие сенатора, за да не си загуби работата — най-много това да беше станало. Или може би Пери си е мислил, че може да свърши и в пандиза, но се съмнявам. Такива като него знаят всичко за системата и разните там обжалвания и сделки.

Такива като него?

— Но защо ще краде калкулатор? — попита Демарко.