Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 53

Лидия само кимна и извади пакет цигари от джоба на палтото си. Ръцете й трепереха, докато запали цигарата, и когато издиша пушека, Демарко отново усети лек мирис на алкохол в дъха й. Не беше пияна, може би беше изпила само едно питие, но с изключение на Махоуни, Демарко обикновено нямаше доверие на хора, които закусват с уиски. Двамата тръгнаха по алеята и Демарко се почувства като някаква мечка, толкова висок и едър беше в сравнение с нея.

— Госпожо Морели, трябва да знам…

Но тя го прекъсна насред изречението.

— Виждам, че ми нямате особено доверие, но също така виждам, че започвате да изпитвате известни съмнения спрямо Пол. Иначе нямаше да поискате да се видим.

Може и да беше алкохоличка, но имаше силна интуиция и определено не беше глупава.

— Вероятно — каза Демарко, — но трябва да знам повече. Трябва да знам кой помага на съпруга ви, а също и защо след толкова много време решавате да унищожите кариерата му.

— Не ви е нужно да знаете нито едното, нито другото — изрече Лидия със сприхав тон. — Това са незначителни неща. Важно е единствено, че един корумпиран зъл човек е на път да стане президент, ако вие не предприемете нещо, за да му попречите.

Демарко се спря, хвана я за ръката и леко я завъртя с лице към себе си.

— И за миг не вярвам, че правите всичко от загриженост за нацията. Долавям някаква лична драма, нещо между вас и него. Знаели сте какви неща е вършил — или какво сте си мислили, че върши — от години. Питам ви: защо правите всичко това сега и кой му помага?

Лидия поклати глава.

— Няма да ви кажа името му.

— Защо?

— Помните ли, казах ви, че Пол се ожени за мен заради баща ми?

— Да.

— Когато баща ми се провали…

Демарко нямаше представа какво имаше предвид.

— … Пол се страхуваше, че колкото и да е умен, никога няма да се издигне достатъчно високо в политиката. Но по-късно заради мен се намеси самият дявол.

Дявол?

Изражението на Демарко не й убягна.

— Не говорех буквално, Джо. Не съм религиозна фанатичка. Нито съм побъркана.

Тя направи пауза, после добави:

— Но може би ако бях религиозна, нито едно от тези неща нямаше да се случи. Името на този човек не е важно. И то, защото никога няма да се доберете до Пол чрез него. Той никога не върши нищо лично и никога няма да намерите връзка между него и Пол. Трябва да се съсредоточите върху жените, които Пол е нападнал. Това е най-добрият ви шанс.

В думите на тази жена нямаше смисъл. Защо отказваше да назове името на могъщия покровител? Току-що бе споменала, че заради нея Пол се е срещнал с този мъж, но какво следваше от това? Дали не се притесняваше, че ако изрече името, по някакъв начин ще се замеси в историята? Може би мотивите на Лидия бяха изцяло лични и нямаха нищо общо със съпруга й.

— Страхувате ли се от този човек, госпожо Морели? Затова ли не искате да ми кажете името му? Страх ви е, че може да ви убие, ако разбере ли?

Лидия понечи да отрече, но като че ли се отказа.

— Може и да ме убие. Не знам. Понякога зверовете изяждат малките си.

Божичко, още един завоалиран, безполезен коментар. Демарко не знаеше дали Лидия е склонна да драматизира, дали нарочно говореше уклончиво, или наистина беше луда. Но със сигурност знаеше, че му лази по нервите.