Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 50

— Както и да е, сещаш ли се днес — каза Джими, — когато влязохме? Спалнята му е точно над гаража.

— Е, и?

— Ами влизаме и пробиваме няколко дупки в тавана на гаража, което е и подът на спалнята. Пробиваме ги, така че да се паднат под леглото му. Например утре може да го направим. И после когато и да ни заръча Еди да действаме, изчакваме да заспи, влизаме в гаража и запалваме двигателя на колата му. Може да оставим вратата между гаража и къщата отворена за всеки случай.

— Поднасяш ме — каза Карл.

— Не. Хрумна ми, защото преди няколко месеца в Айдахо ли беше, в Орегон ли, някакъв тип и жена му умрели така. Нещастен случай, не самоубийство. Мъжът оставил колата да работи в гаража, легнали си и се събудили мъртви. Въглероден окис.

— Оставил е колата да работи цяла нощ?

— Да. Двигателите на тези нови коли са толкова тихи, че дори не можеш и да ги чуеш.

— А той няма ли да се събуди, като палим колата?

— Може и да се събуди, но ако изчакаме, докато захърка, сигурно няма да чуе. А и да чуе… е, тогава може просто да го удушим или нещо такова и да го пъхнем обратно в леглото.

— Ами ако на колата й свърши бензинът?

— А, ето това вече е умен въпрос. Ще си вземем няколко туби бензин и ще напълним резервоара догоре, преди да запалим колата.

Карл поседя известно време, обмисляйки идеята на Джими. Тръгна да си пали нова цигара, но се спря. Не му се слушаше Джими пак да мрънка за синуси.

— Не знам — каза Карл. — Дали наистина ще се хванат, че си е оставил колата запалена?

— Е нали ти казах. Повярвали са за онази двойка в Монтана.

— Не беше ли Айдахо?

— Монтана, Айдахо, каква е шибаната разлика!

* * *

Демарко видя Ема в „Паоло“, седнала на бара. Говореше си с красива жена с дълга кестенява коса и официална рокля с дълбоко деколте, все едно току-що се беше измъкнала от някой коктейл. Жената — може би заради начина, по който си беше направила косата — му напомняше за онези филмови звезди от петдесетте като Рита Хейуърт или Ейва Гарднър. Ема го видя и се извини, но Демарко забеляза, че жената остана леко разочарована.

С Ема седнаха на една маса близо до входа на ресторанта, тъкмо освободена от друга двойка. Демарко си помисли да се пошегува, че всякакви жени свалят Ема по баровете, но реши, че не е добра идея. Вместо това попита:

— И кой смяташ, че ме следи?

— Знам кои са — каза Ема. — Имат документи с имената Джери Фалън и Тим Рийд, но истинските им имена са Карл ван Хорн и Джеймс Сътъл. Дребни риби, които работят за ЦРУ като наемници.

— ЦРУ?

— Да.

— Майко мила. Значи Лидия може би е имала предвид някоя голяма клечка в Лангли, когато каза, че някакъв влиятелен човек помага на съпруга й.

— Може би. В ЦРУ има хора, които са способни на всичко.

— Мислиш ли, че Колин Мърфи може да е замесен?

Мърфи беше настоящият директор на ЦРУ.

— Не — отвърна Ема.

— Защо не?