Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 197
Майк Лосон
Пребърка джобовете си. Бяха празни. Не, чакай. Усети нещо. Беше малка запалка еднодневка. Тя пък от къде се беше взела? Той не пушеше, а в хижата беше ползвал кибрит, за да пали камината. Щракна запалката, вдигна я над главата си и се огледа. Бетонните стени бяха абсолютно голи, не виждаше никакъв отвор или изход, но тъкмо когато запалката опари палеца му, той зърна нещо в сенките отдясно. Изпълзя на колене и отново щракна запалката.
О, господи! Беше скелет. И беше там от много дълго време. По костите нямаше месо, нито коса, само няколко раздърпани парчета плат и кожа. Тогава забеляза, точно когато пламъкът отново започна да пари, че до дясната ръка на скелета имаше нещо.
Нетърпеливо изчака запалката да се поохлади и отново завъртя колелцето с палец. Предметът, който беше видял до ръката на скелета, беше ръждясала нокторезачка, от която стърчеше малката пиличка за нокти. Какво беше правил този човек с пиличката? Дали беше намерил изход?
Отново остави пламъка да изгасне и пое няколко бързи плитки глътки въздух. Заповяда си да не се паникьосва. Още веднъж щракна запалката, за да види какво е правил човекът с пиличката за нокти, и тогава извика от ужас.
Не спря, докато не го заболя гърлото. Призоваваше Калвети да го пусне. Призоваваше Господ да го спаси. Но докато виковете му още кънтяха из помещението, той вече знаеше, че вероятността Калвети да се върне и да го освободи са по-малки от вероятността самият Господ да се пресегне и да отвори вратата над главата му.
Сега разбра защо Калвети не го беше убил. Знаеше и защо Калвети е сложил запалката в джоба му. Калвети искаше той да умре бавно и мъчително — и
Знаеше всичко това, защото в бетонната стена над скелета бяха издраскани думите:
Д Калвети
ме уби
Дж Хофа
Благодарности
Искам специално да благодаря на целия екип от Атлантик Мънтли Прес, който работи така усърдно върху тази книга, и особено на: Морган Ентрекин, Джеймисън Столц, Ерик Прайс, Деб Сийгър, Джоди Хоксмит и Сю Коул. Всички в издателството ми засвидетелстваха приятелска отзивчивост и готовност за помощ. Тези хора са истински професионалисти и аз високо ценя възможността да работя с тях.
Както винаги дължа признателност на Франк Хортън за редакторската и коректорската работа върху ръкописа, преди още да е попаднал у издателя. Благодаря на Роджър Хъбард, който неведнъж ме е спасявал със своите магически компютърни умения.
