Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 183

Когато Бени изчезна, Сивият направи знак на Демарко да се изправи. Имаше нещо странно в ръцете му, все едно са били заклещени в косачка и после са ги сглобили отново. След като провери Демарко за оръжие, той поиска да разкопчае ризата си и прокара белязаните си ръце по голите гърди на Демарко, търсейки жички от подслушвателни устройства. Докато го опипваше, той безпристрастно се взираше в очите на Демарко. Лицето му не изразяваше неприязън, беше просто човек, който си върши работата с точно толкова емоция, колкото и монтьорът, който сменя маслото на колата ти. По същия начин щеше да го гледа, ако му забиваше нож в сърцето.

Сивият хвърли последен поглед на заведението и кимна на партньора си, който излезе от ресторанта. След една минута влезе Доминик Калвети.

Калвети не обърна внимание на Хари и Демарко, докато единият от бодигардовете поеме палтото и шапката му. И двамата се изправиха, когато Калвети се приближи до масата. Хари протегна ръка и Калвети я стисна с лек захват.

— Хари — произнесе той с хладен неопределен тон.

— Доминик — отговори Хари, — това е Джо Демарко. Моят кръщелник.

Калвети не пое протегнатата ръка на Демарко.

— Дойдох тук, Хари, само защото се познаваме от толкова години. Но не мога нищо да ти обещая що се отнася до този човек.

Фактът, че Калвети знаеше кой е, потвърждаваше всички подозрения на Демарко.

Доминик Калвети наистина беше стар. Носеше костюм, бяла риза с леко протрита яка и широка старомодна вратовръзка. Косата му беше бяла и много мека; тенът му беше бронзов, около очите му имаше мрежичка от тънки бръчици, а от двете страни на устата му — една-единствена дълбока бръчка. Сигурно като млад е бил красив, но годините бяха удължили носа и ушите му и бяха поизгърбили гръбнака му. Очите му бяха черни и празни, като дупки в космоса, които безмилостно поглъщаха светлината и живота.

Сивият наля вино на Хари и на Калвети и многозначително обърна чашата на Демарко със столчето нагоре. Хари хвърли на Демарко извинителен поглед.

— Как е здравето ти, Доминик? — попита Хари. — Изглеждаш добре.

— Не, Хари — поклати глава Калвети. — Без празни приказки. Просто кажи каквото имаш да казваш.

Хари кимна и лицето му придоби сериозно изражение.

— Доминик, кръщелникът ми е добър човек. Честен човек. Искам да го изслушаш. Ако не му вярвах, нямаше да го доведа тази вечер.

Калвети не отговори.

— Също така е и син на Джино Демарко — каза Хари. — Помниш ли Джино? Работеше за Кармине Талиаферо.

Калвети изненадано повдигна едната си вежда.

— Така ли?

Хари кимна.

Направо си е страшно, помисли си Демарко, когато кръвната ти връзка с убиец се смята за препоръка.