Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 152

— Боби, искам ги не по-високо от тук — Ема сложи ръка на горната рамка на един прозорец — и не по-ниско от тук — завърши тя, като докосна перваза. — Разбра ли ме?

Боби кимна.

— Така че сложи две на този прозорец и една близо до прозореца на спалнята, която, надявам се, няма да ни потрябва.

Боби кимна. Постави двете куфарчета на плота в кухнята, отвори черното кожено куфарче и извади четири видеокамери, не по-големи от цигарени кутии. След това отвори и металното куфарче, което всъщност беше преносима железария, натъпкана с инструменти, ключове и жички. Демарко се изненада, че Боби изобщо можеше сам да вдигне куфарчето.

Боби се зае със задачата, а Ема попита:

— Уреди ли ченгето?

— Да.

— А фотографа?

— Да.

— Мислиш ли, че ще си мълчат?

Демарко сви рамене.

— За ченгето не се притеснявам особено. Ако се раздрънка, ще си докара неприятности. Притеснява ме по-скоро фотографът.

— Ами кажи на Мърфи да му бутне нещо отгоре — каза Ема.

Боби приключи с инсталирането на техниката за по-малко от два часа. Когато свърши, кимна и си тръгна, без да е продумал повече от две изречения през цялото време.

Демарко огледа местата, където Боби беше скрил камерите. Човек можеше да ги забележи, ако застане съвсем близо и знае къде да гледа, но иначе никога не би ги забелязал. В преносимото шпионско магазинче на Боби дори имаше и малки шишенца с боя, с която беше мазнал тук-там, за да скрие драскотините.

Да, Боби беше професионалист в своята сфера, както впрочем и Ема. За разлика от Демарко. Както стоеше и гледаше почти невидимите камери, той си представяше един милион неща, които можеха да се объркат. Батериите на камерите можеха да паднат; слънчеви петна можеха да повлияят на техниката; електрическа буря…

— О, да — каза Ема, наслаждавайки се на работата на Боби с убийствено святкащи очи, — как ще го спипаме мръсното копеле.

Гари Паркър, полицаят, се нанесе в апартамента. Беше очарован от новото си жилище.

Демарко разведе Арни Бърг из сградата. Показа му точно къде да застане.

— Няма проблем — промърмори Арни.

Боби, немият чирак на Нийл, даде на Демарко ключовете от наблюдателното бусче и му показа как да работи с техниката. За да се увери, че го е разбрал, направиха една проба с Ема, която стоеше в апартамента и говореше. Звукът беше кристално ясен.

Демарко се обади на Бренда в офиса на Морели, за да се увери, че графикът на сенатора не се е променил.

— Днес го хванах да ми зяпа циците, докато се протягах — каза Бренда. — Аз често се протягам.

— Добре. Да зяпа. Но сигурна ли си, че всичко за четвъртък е по план, че графикът му не е променен?

— Същият си е. А като си говорим за графици, довечера май съм свободна. Какво ще кажеш, сладурче? Искаш ли да се повъргаляш в сеното с бъдеща кинозвезда?

Да, искаше.

В сряда вечерта Демарко се срещна със Сам Мърфи в апартамента му в хотел „Хайът“ на Хълма. Мърфи беше облечен с черни панталони и жилетка от костюм, а яката на ризата му беше разкопчана. Седеше в едно издуто кресло, качил каубойските си ботуши на масичката пред себе си. Грозното му куче хъркаше на леглото. Миришеше на мокра изтривалка.