Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 151

Демарко харесваше Бренда Хатауей. Тя беше шантава, забавна и умна и той осъзна, че се радва на компанията й, и то не само в леглото. Не беше Ели Майърс, а и нямаше да е следващата госпожа Демарко, но щеше да му липсва, когато си заминеше. Щеше да му липсва, но нямаше да се опита да я спре.

Главата на Бренда лежеше на гърдите му с влажни от общите им усилия къдрици. Демарко се възхищаваше на извивката на дупето й, когато се позвъни на вратата. Погледна часовника си и се наруга, че не е обърнал внимание на времето. Скочи от леглото, изтича до входната врата и погледна през шпионката. Беше Ема. Мамка му. Викна й през вратата да изчака малко, после се втурна обратно в спалнята и помоли Бренда да побърза да се облече и, за бога, да си среши косата.

— Майчице! — изписка тя. — Подозирах, че не си от тези, които обичат да се гушкат после, но това вече е абсурдно.

— Побързай — подкани я Демарко.

Когато отвори вратата, Ема за момент остана на прага, вперила поглед в него. Напълно й беше ясно какви ги е вършил. И не само заради разрошената му коса, раздърпаната риза, увиснала над панталона, и липсата на вратовръзка. Ема знаеше, защото… ами защото беше Ема.

Тя мина покрай Демарко и влезе в хола.

— Имайки предвид какво е заложено на карта, смятах, че…

— Стига де — жално рече Демарко.

Преди Ема да успее да продължи с конското, Бренда влезе при тях. Дрехите й не бяха раздърпани като на Демарко и косата й си беше на място, но излъчваше онова сияние след хубав секс. Тя и Ема за момент се проучиха с поглед — Бренда се чудеше коя е Ема, а Ема изследваше Бренда като сочна пържола.

— Коя си ти? — попита Бренда.

— Моя сътрудничка е — отвърна Демарко.

Парирайки следващия й въпрос, той добави:

— Бренда, трябва да си купиш някакви дрехи, подходящи за помощничка на сенатор. Иди да обиколиш магазините и ще се видим тук след около четири часа.

Бренда присви очи и отвори уста да се скара на Демарко, че се държи като гадно копеле, но преди да успее, Демарко отново я прекъсна:

— И не се притеснявай за парите; няма ти да плащаш дрехите.

Минута след като Бренда излезе и точно когато Ема започна да му чете лекция как не бива да се чука със сътрудниците, на вратата отново се позвъни. Беше Боби Прентис, асистентът на Нийл. Боби беше дребен чернокож младеж с рижави расти, който говореше рядко. Най-добре, а и най-често комуникираше чрез клавиатура и модем. В малките си ръце Боби държеше два предмета: тънко черно кожено куфарче и средно голямо метално куфарче.

Ема и Боби направиха една бърза обиколка на апартамента и се върнаха в хола. Холът и кухнята бяха разделени от барплот, използван за бързо хапване.

— Искаме да стане в тази стая — каза Ема на Демарко. — Погрижи се Барби да схване.

— Защо… — опита се да възрази Демарко, но Ема не му обърна внимание.