Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 154

Морели не отговори веднага, тишината се проточи и Демарко замърмори под нос: „Хайде, копеле, хайде.“

— Да, чаша кафе май е добра идея — най-сетне каза Морели.

— Заемете позиции — нареди Демарко на малкия си екип. — Арни, когато Гари ти каже да му дадеш камерата, ще му я дадеш. Гари, ако Арни не ти даде камерата, когато му я поискаш, фрасни го с палката.

— Ей! — обади се Арни.

— Говоря сериозно — натърти Демарко. — Ако не дадеш на Гари камерата, ако хукнеш нанякъде с нея, ще те намеря и ще те убия.

Демарко не би го убил, но изглеждаше като човек, който би го направил. Арни преглътна и адамовата му ябълка подскочи.

— Ще направя каквото сме се разбрали, не е нужно да ме заплашваш. Но искам да знам кои са тези хора.

— Съвсем скоро ще разбереш. А сега всички на позиция.

Арни и младият полицай слязоха от бусчето. Арни се промъкна до предния прозорец на апартамента на Бренда, промуши се зад някакви храсти и насочи камерата към вътрешността на апартамента. Полицаят застана на тротоара пред сградата.

В слушалките Демарко чу гласа на Бренда.

— Чай или кафе, сенаторе?

— Ти си наистина едно прекрасно момиченце, Бренда — каза сенаторът.

От думата „момиченце“ Демарко изтръпна.

— Благодаря ви сенаторе, но какво ще пиете? — От тона на Бренда стана ясно, че по никакъв начин не се опитва да окуражи Морели.

— Сама ли живееш? — попита Морели.

— Да.

— Имаш ли си приятел?

— Не, тъкмо се преместих тук. Ето, имам един много хубав чай, „Дарджилинг“. Какво ще кажете?

— Сигурно ти е много самотно, малко създание като теб, и да няма кой да те гушне. А и съм те виждал как ме гледаш в офиса.

Шлифованата изисканост, която обичайно струеше от Морели, беше изчезнала безследно. Пияните моряци подхождаха към проститутките с по-голям финес. Промяната, причинена от няколко питиета, беше направо поразителна.

— Да, знам какво искаш — заяви Морели и за няколко секунди никой от двамата не проговори.

После се чу Бренда:

— Сенаторе! Какво правите?

Демарко провери дали Арни и Гари са по местата си. Арни още снимаше; ченгето стоеше на тротоара.

— Сенаторе, престанете — възпротиви се Бренда.

Думите й бяха приглушени и следващото, което се чу, беше трясък като от съборена лампа и Бренда изпищя:

— Престани, копеле такова! — В гласа й имаше нотка на истерия, тя вече не играеше роля.

Демарко извика на ченгето:

— Давай, Гари!

Както му беше наредено, Гари извика на Арни:

— Ей! Ти с камерата! Какво, по дяволите, правиш?

На свой ред Арни отговори:

— Едно момиче го изнасилват!

Гари изтича до апартамента на Бренда и със замах отвори вратата. Бренда беше инструктирана да я остави отключена. Арни последва Гари вътре, а камерата продължаваше да записва.

Десет минути по-късно Арни и Гари се появиха с Морели.

Демарко чуваше в далечината приближаващите се сирени.

Ръцете на Морели бяха закопчани с белезници на гърба му, а Гари го държеше над лакътя. Арни вече не снимаше с камерата; Гари я беше конфискувал като улика. Арни сега държеше фотоапарат със светкавица и снимаше с бясна скорост.