Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 145

— Разбирам — отвърна Демарко.

— Така че каквото и да си намислил, дано проработи. Но трябва да те предупредя: най-добре го изкарай изцяло от играта. Оставиш ли го… е, знаеш.

Демарко кимна.

Тогава Махоуни го изненада за втори път.

— Джо — каза той, — не се притеснявай, че Морели щял да те изгони от града. Още не е станал президент, мамка му.

52

— Пет жени работят в екипа на Морели във Вашингтон — каза Нийл. — Две са дошли с него от Ню Йорк и предполагам, са му верни. Други две са с него още откакто е влязъл в Сената и сигурно биха пожертвали и дечицата си, за да му угодят, какъвто е чаровник. А, да, и три от четирите жени, които току-що споменах, имат съпрузи със солидни заплати и следователно пари не биха ги мотивирали.

— Кажи ми за петата тогава — подкани Демарко. Защо Нийл никога не можеше да говори по същество?

— Името на дамата е Джаки Арнолд. При Морели е само от шест месеца. Преди е работила за сенатор от Южна Дакота, но когато той загубил поста си, тя си намерила работа при Морели. Едно нещо трябва да се има предвид — има голям опит в Сената, не е вчерашна. След като загубила работата си при онзи от Дакота и докато си търсела нова, дълговете й нараствали. В момента дължи на „Виза“ дванайсет хиляди долара и плаща само лихвата. На всичко отгоре преди тринайсет месеца се е развела и бившият й съпруг закъснява с изплащането на детската издръжка. Най-важното обаче е, че тази дама живее в Глийдсвил, Вирджиния, където тригодишната й дъщеря ходи на детска градина. Което значи, че госпожа Арнолд си скъсва задника от работа. Работи извънредни часове за Морели, пътуването й до работата е безкрайно дълго и на главата й висят всичките грижи, присъщи на самотна майка с малко дете, което трябва да бъде карано и вземано и наглеждано, когато градината не работи. Тази клета женица, предполагам, е зверски нещастна.

Барът беше свърталище на политици на Пенсилвания авеню, на няколко пресечки от Конгреса, и името му беше същото като адреса — „701“. Вечер тук се събираха на малки стада служители на Конгреса и говореха на по-висок глас, отколкото беше нужно, надявайки се, че всички наоколо ще си помислят, че точно те са тези, които дърпат конците в политиката. И понякога, Господ да ни е на помощ, наистина така беше. Демарко седеше на бара, надвесен над едно мартини — с украинска водка, — и наблюдаваше как агентът по набиране на персонал разговаря с Джаки Арнолд.

Сам Мърфи го беше намерил. Мъжът имаше бащински вид, загоряло лице, къдрава побеляла коса и благи кафяви очи. Беше толкова любезен и омайващ, че човек лесно можеше да си представи как отмъква спестяванията на наивни старици. Този следобед се беше свързал с Джаки в офиса й и бе предложил да я черпи едно питие, докато изложи офертата си.

Обясни й, че представлява един мозъчен тръст, който попълва персонала си. „Мозъчен тръст“, както бе известно на всички в окръг Колумбия, беше нещо като евфемизъм за група интелектуалци проститутки — хора с докторски степени и управленчески опит, които изготвят всякакви документи за лобисти и политици. С други думи, умни хора, които не се свеняха да агитират и за двете страни по какъвто и да е въпрос, обикновено едновременно. Когато агентът спомена, че неговата организация е със седалище в Лийсбърг, Вирджиния, на осем километра от дома на Джаки Арнолд, очите й светнаха, все едно е видяла Христос.