Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 139

Както преди време беше отбелязала Ема, Демарко изобщо не умееше да води любезен разговор — особено когато беше под напрежение, — но все пак направи усилие. Благодари на Одри, че е дошла, попита я как е минал полетът й…

— За бога — не се стърпя Ема, — кажи какво искаш да знаеш, преди да си гръмнал.

— Да, предполагам, че това трябва да направя — смутено рече Демарко. — Става късно.

— Аз не бързам, Джо, спокойно — каза Одри. — А ти — обърна се тя към Ема — бъди мила.

На Демарко му се прииска да възкликне: Ха! Казаха ли ти го!

— Има един човек — започна Демарко. — Политик. Много е надарен, много интелигентен. Върши страхотни, велики неща за страната ни. Всъщност е невероятен политик.

Ема тръгна да го прекъсва, но само с един поглед Одри я накара да замълчи, а после лекичко стисна ръката й, за да я увери, че всичко е наред. Тази жена му харесваше.

— Трябва да разбереш обаче — продължи Демарко, — че мъжът, за когото говоря, действа много рационално и има огромен самоконтрол. Но от време на време, ако е обърнал няколко питиета и се окаже насаме с определен тип жена, се превръща в различен човек. Изнасилвач.

— Какво имаш предвид под „определен тип жена“? — попита Одри.

— Жените, които е нападал, си приличат на външен вид. Всички са дребни и руси и повечето са по-свити, с не много високо самочувствие. Както и да е, една-две чашки, и нещо в него прещраква. Джекил се превръща в Хайд — или Хайд в Джекил — който там беше чудовището. Срещала ли си такъв тип поведение?

— Разбира се — отвърна Одри. — Няма нищо необичайно един мъж, който по принцип е рационален — добър съпруг, добър служител, — след няколко питиета да се превърне в сексуален хищник.

Преди Демарко да успее да изтъкне, че пропуска най-важното, тя продължи:

— Джо, алкохолът е дрога, която мени настроението. Не е елесди, но на всеки действа по някакъв начин. Както и при теб. Когато пиеш, ставаш меланхоличен. Права ли съм?

Това пък откъде го знаеше?

— Разбирам, че алкохолът причинява промени в личността — каза Демарко, — но аз говоря за драстични промени, предизвикани от много малки количества алкохол. Да, натъжавам се, когато пия, но ми трябва половин бутилка и не ме избива на самоубийство.

— Да — кимна Одри, — степента на влияние на алкохола зависи от самия човек. Има метаболитни и генетични фактори, които също участват в играта. А може човекът да изпада в патологично опиване.

— Патологично?

Одри се засмя на объркването на Демарко, но смехът й беше приятен, като звук на сребърни камбанки.

— Реакцията му към алкохол може да е близка до алергичната — обясни тя. — Като алергията към пеницилин или стриди. За деветдесет процента от хората пеницилинът е лекарство, но има и един процент, които изпадат в шок. Мъжът, за когото говориш, може да е подобен случай. Има много документирани случаи и хората с такива проблеми обикновено спират да пият след първите няколко опита.