Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 110

— Вие сте едно достойно за презрение нищожество. Готов сте да оставите убиец да стане президент само за да влезе в Овалния кабинет човек, когото контролирате.

— Смятам, че надценявате влиянието ми — отбеляза Еклънд, докато почистваше някакво невидимо боклуче от панталоните си.

— Възможно е. Но държа да се уверя, че няма да нараните хората, които са ми скъпи.

— И няма да го направя, защото…

Ема отвори чантата си. В същия момент бодигардът пъхна ръка под сакото си. Ема не му обърна внимание, но се надяваше да не извади оръжието си. Това можеше да коства живота му. Тя измъкна плик и взе отвътре три снимки. На тях се виждаше как Еклънд говори с Реджи Хармън пред кафене „Старбъкс“.

— Тази седмица на два пъти имаше изтичане на информация от страна на високопоставен източник от ЦРУ и тези разкрития доста са посрамили директора ви. Репортерът, написал тези статии, е човекът на снимките, който разговаря с вас точно пред кафенето, където се отбивате всяка сутрин преди работа.

— Аха — промърмори Еклънд. — Значи си въобразявате, че можете да убедите моя директор, че аз съм източникът на господин Хармън.

— Да. Репортерът не желае да разкрие източника си, но ще каже, че се е срещал с него в една католическа църква на две пресечки от дома ви и че се е срещал с вас.

— И вие смятате, че тези два факта и снимките са достатъчни? Може и да не сте толкова умна, колкото ви смятах — процеди Еклънд през малката си уста, чиито ъгълчета бяха вирнати нагоре, а малките му бляскави очички бяха студени като камък.

— Напротив, Чарли. Зададох си един въпрос, макар и с известно закъснение. А именно: Защо ще поемате подобен риск? Защо ще тръгвате на своя глава, без одобрението на Управлението, да следите сенатор Морели? Първоначално си помислих, че просто не искате един настроен срещу ЦРУ президент в Белия дом, а ако той все пак се озове там, ще държите да имате някакъв контрол върху него. И все пак смятам, че целта не е да защитите Лангли от Белия дом. Единствената ви грижа е да защитите самия себе си.

— Себе си? — като ехо повтори Еклънд.

— Работата е вашият живот, Чарли, а отдавна сте преминали пенсионната възраст. Приятелите, които някога сте имали в Лангли, вече са се пенсионирали или са покойници и сега нямате влиянието, което сте имали преди години. Мисля, че сте си изпели песента. Действията ви подсказват, че се мъчите да откриете нещо, с което да изнудвате Морели, така че ако се опитат да ви пенсионират, вие да можете да го накарате да се намеси. А може би сте дори още по-амбициозен. Може би си мислите, че с правилните ходове ще принудите Морели да ви направи директор.

Еклънд не каза нищо, но вече не се усмихваше.

— Каквито и да са подбудите ви — заключи Ема, — смятам, че настоящият ви директор, на когото президентът току-що му разказа играта, би заподскачал от радост, ако изскочи някой, когото да обвини за всичките си нещастия. Смятам, че ако Колин Мърфи види тези снимки, ще прати дъртия ви задник да си събира багажа, след което ще разпространи из целия Конгрес, че сте доносник на медиите, което ще попречи да ви одобрят за директор на ЦРУ дори и да въртите Морели на малкия си пръст.