Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 109

Заболя го да си признае, но Демарко завидя на Реджи — дъртият тлъстак си намери някого, а той беше сам. Огледа се наоколо и видя, че всички са по двойки. Двойки, които ходеха ръка за ръка. Двойки, които се гледаха в очите. Двойки, които само дето не правеха секс. Единствената самотна жена беше една скитница, която буташе пазарска количка, преливаща от безценни боклуци; в живота й определено нямаше място за него.

Тъй като не се чувстваше готов да се прибере в празната си къща, Демарко си поръча още едно питие от една минаваща сервитьорка и се насили отново да прегледа графика на Морели. При втория прочит очите му се приковаха върху посещението на Морели в болницата във Вашингтон, височайшето му благоволение да обиколи педиатричното и спешното отделение.

39

Ема наблюдаваше как Чарли Еклънд, следван от бодигарда си, се приближи до масата за пикник, където седеше тя. Еклънд крачеше префърцунено, като вдигаше високо крака, сякаш за да предпази скъпите си обувки от мократа трева.

Ема беше избрала за срещата Тъкахоу Парк във Фолс Чърч, тъй като паркът беше на еднакво разстояние от неговата къща и нейната. Причината да избере това място обаче не беше удобството на Еклънд, а фактът, че паркът беше частично обграден с гъсти гори, в които се криеха приятелите й Майк Кохарски и Сами Уикс, всеки въоръжен с пушка. Ема се съмняваше, че Еклънд — или по-скоро въоръженият му бодигард — ще се опита да я нарани, но както беше казал Клаузевиц: планирай според възможностите на врага си, не според намеренията му.

— Добър вечер — каза той, като седна на масата срещу нея. Бодигардът му остана прав, на достатъчно разстояние, за да не чува разговора. — Благодаря, че избрахте място, където мога да седя, докато разговаряме.

Той направи пауза, след което попита:

— Мога ли да предположа, че причината, поради която се срещаме, е намерението ви сега вие да ме заплашите?

— Както сам казахте, Чарли, хубаво е, когато човек разговаря с интелигентни хора. И да, прав сте. Каня се да ви заплаша и вие ще спрете да следите мен и Джо Демарко и ще престанете да помагате на Пол Морели.

— Никога не съм помагал на сенатор Морели — заяви Еклънд.

Ема осъзна, че това твърдение може и наистина да е вярно.

— Може и да не сте — каза тя, — но се опитвате да прикриете факта, че той е убил съпругата си.

Ема не беше наясно какво знае Чарли Еклънд за нощта, в която бе умряла Лидия Морели, но беше сигурна, че знае нещо. Беше наел хора да я следят, така че можеше да има свидетел, който да е видял Ейб Бъроус да излиза от къщата на семейство Морели онази нощ, свидетел, който да опровергае историята, разказана от Морели на полицията. Ако отидем малко по-далеч, дори можеше и да е подслушвал къщата на Морели и да е чул всичко, което се е случило.

Преди Еклънд да успее да отрече, Ема каза: