Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 107

— Какво, по дяволите, търсим в това леговище на юпита? — възмути се той. — Шибаната светлина е толкова ярка, че можеш да видиш всяка проклета спукана вена на носа ми.

— Просто беше удобно, Реджи.

— Заслужават да им се накълца разрешението за алкохол. Баровете трябва да са тъмни и задимени. С месинг и махагон. С избледнели снимки на стари боксьори по стените.

Преди Реджи да успее да даде още предложения за декора, Демарко попита:

— Успя ли да вземеш графика на сенатора?

— Фасулска работа.

Реджи бръкна в джоба си и извади лист хартия. Демарко го грабна и започна да чете.

— Ако ми кажеш какво търсиш, мога и да ти помогна — предложи Реджи.

Демарко не му обърна внимание. Във вестниците бяха писали, че вечерта, преди да бъде убита, Лидия Морели била пусната временно от рехабилитационната си програма в „Отец Мартин“, за да присъства на някакъв прием със съпруга си. Във вестника не пишеше какъв е бил този прием и Демарко беше любопитен как се е държала тя със съпруга си през последната нощ от живота си. За деня на убийството в графика на сенатора пишеше: „7:30 ч., вечеря Джаско“.

Демарко взе мобилния телефон на Реджи — неговият беше с изтощена батерия — и се обади на Мадлин Мос, жена от хайлайфа, с която беше имал кратка авантюра след развода си. Мадлин ходеше на официални мероприятия шест вечери в седмицата и дори и да не е била поканена на събитието от графика на Морели, тя все пак можеше да му каже каквото искаше да знае. След като си поговори с нея — да, дълго време беше минало; да, спомняше си добрите стари времена, — той я пусна като ловджийско куче на светския живот по следите на „вечеря Джаско“.

Докато я чакаше да му се обади, Демарко внимателно прегледа графика на Морели, а в същото време Реджи лочеше питиета със замайваща скорост и се мъчеше да изкопчи с какво се занимава Демарко. Ако не беше дал на Мадлин номера на Реджи, щеше да го зареже да се оправя със сметката, която с бързо темпо наближаваше трицифрено число.

Нищо в графика не му хвана окото. Морели бе имал ангажименти като говорител почти всяка вечер с най-различни организации като Американската медицинска асоциация, някаква конференция на строителни компании и Асоциацията на пилотите. Дните си в Конгреса през тази седмица бе прекарал в поредица от редовни заседания на комисии, с изключение на един ден, когато бе хванал самолета за Ню Йорк, за да се срещне с някакви избиратели. Върнал се от Ню Йорк още същия ден, навреме да смае докторите на вечерята на Американската медицинска асоциация. Също така бе присъствал на обяд по случай нов експонат в института „Смитсониън“, посетил бе спешното и педиатричното отделение в някаква болница във Вашингтон и си бе подстригал косата. През ден сутрин бе играл скуош в клуб, който би отказал членска карта на Демарко. Морели беше зает човек — само като прегледа графика му, Демарко се умори.

Научи единствено, че Морели очевидно не е бил особено притеснен за съпругата си, защото не си бе направил труда да я посети в клиниката, с изключение на деня, в който бе отишъл да я вземе за Джаско приема. Просто я беше завел в клиниката за една седмица, за да я държи далеч от пресата, след което я бе игнорирал до нощта на смъртта й.