Читать «Вътрешният кръг» онлайн - страница 162

Майк Лосон

Махоуни потърка длани и изведнъж заприлича на тлъст космат паяк, който усърдно плете мрежата си.

— Дааа — доволно проточи той. — Президентът ще уволни Донъли и тогава ще започнат истинските му проблеми.

— О, така ли?

— Без бронята на поста си и лишен от услугите на държавните адвокати, малкият Пат ще има много проблеми от юридически характер. Възрастни дами ще започнат да се подхлъзват на тротоара пред къщата му, а той ще се окаже в края на дълга опашка от хора с крехки като яйчена черупка гръбначни стълбове. Бивши агенти ще започнат да го съдят за тормоз и сексуално насилие, а и за всичко друго, за което можеш да се сетиш. Шибанякът ще се влачи по съдилища, докато е жив, а всичките му парички ще отидат за обезщетения.

Да не дава Господ да имам враг като Джон Махоуни! — неволно потръпна Демарко.

— Но нищо от тези неща не може да се сравнява с уволнението му. Без поста си малкият мръсник е пълна нула. Постът не само го закриля, той е животът му. По тази причина не иска да излезе в пенсия, независимо от парите, които е натрупал. Защото обича да се мотае сред агентите си, да ходи на срещи с президента, а дребните полицайчета да му целуват задника, когато благоволи да се появи сред тях. Още повече че след 11 септември си има ново хоби — да разследва всеки нещастник в тази страна, който носи арабска фамилия. Да, момчето ми. Изгуби ли поста си, той ще се превърне в жалко дребно старче, което си пази мястото на опашката пред аптеката.

Махоуни замълча, после вроденият му оптимизъм надделя.

— Е, кой знае — промърмори той. — Може пък да реши да се самоубие.

Лампата на писалището най-сетне светна. Човекът зад него изглеждаше ужасно — тоест точно на годините си.

— Затова днес ще му направиш едно посещение, Джо — приключи той. — Ще му разкажеш всичко, което имаме срещу него. Свободен си и да преувеличаваш колкото искаш. Главното е да му внушиш, че е затънал в лайна до ушите!

— След такъв разговор може и да си подаде оставката — подхвърли Демарко.

— Няма, бъди сигурен. Но той достатъчно ще го разтърси, за да не вдига пара, когато му звънне президентът.

— Сигурен ли сте?

— Той е слаб човек, Джо. Доказа го още през шейсет и трета, в Тексас. А действията му преди и след покушението само го потвърждават. Разкажи му историята си и го остави да се пържи в нея. Гарантирам, че ще си подаде оставката в момента, в който президентът му се обади.

Махоуни издърпа чекмеджето пред себе си и огромната му лапа потъна в него.

— Мамка му, свършил съм пурите! — изръмжа той. — Нищо чудно, че ще ми се пръсне главата!

44