Читать «Вълшебните слова» онлайн - страница 3

— Но аз не мога без моите…

— Можеш, можеш! — прекъсва го вещерът Ансадар. — Аз как мога — изпъчва се гордо той. — Трудно е само в началото.

— Ами хората? Цялата гора чака на мене!

— Мислех те за по-мъдър, братко Баяне — подозрително благо подхваща вещерът. — Хората не се нуждаят от вълшебства. Те се нуждаят от прости неща. От хляб, от любов, от труд, от свобода… Вслушай се в хората и ще разбереш всичко, което ти казвам.

— Лъжа е това! — скача магът Баян с трескав поглед. — Без вяра не може!

— Нашето не е вяра, Баяне — въздъхва тежко Ансадар. — Нашето е магия.

Магът Баян си тръгва огорчен. Изхожда обратния път из мъглата на Нищото, прекрачва Предела и се озовава в родната гора. Там го очаква ново разочарование. Чародеят с възмущение открива, че животът в неговото царство никога не е спирал. Хората сами си вършат простите дейности и въобще не се нуждаят от неговите заклинания. Нещо повече — някои от тях дори са взели да използват магическите думи. И магът Баян осъзнава, че този, който е откраднал вълшебните слова, ги е разпръснал сред людете от леса. Чародейните прокоби никога вече няма да му принадлежат. Магът Баян е станал излишен.

Опечален, магьосникът се прибира в своята пещера на край света. Изпъва морното си тяло върху старата меча кожа и започва да… Той може това, но от векове не го е правил. Магът Баян се заслушва. Той се вслушва! В шепота на сухия южняк, в ромона на капките, в припева на боровите иглички, в жълтата трева, в призрачната мъгла, в облаците с цвят на змийски яйца, в ежевчето и заешкия киселец… Вслушва се в гласа на връхлитащата буря. Всяко нещо има свой глас. Дори от топлината на огъня долита песента на спокойствието. Накрая магът Баян се вслушва в душите на хората. Звуци, смях, плач, стонове, акорди, мелодии, хармония, симфония…

Неочаквано в главата на мага Баян се появяват, нахлуват думи. Не неговите прости заклинания, а слова огнени и парещи като жарава, далечни и неразгадаеми, ала мъдри и вечни. Я колко много думи имало само за неговия занаят! Гадая, врачувам, вещая, омагьосвам, предвещавам, пророкувам, чародействам, предсказвам, заклинам, предричам, предвиждам, омайвам, предугаждам, изцерявам, предусещам, проклинам, заслепявам…

И сякаш станал играчка в ръцете на нечия чужда, ала могъща воля, Магът Баян започва да пише: „В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста. Тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божи се носеше над водата. И рече Бог — да бъде светлина. И биде светлина…“

Магът Баян седи в пещерата на край света, обгърнат от мрака на скалната утроба. Седи и се вслушва. Обръща внимание на неща, които никога по-рано не са го интересували. Обзема го странно чувство, което магът Баян не може да обясни, защото някой е откраднал вълшебните му слова, някой го е лишил от могъщата му заклинателна сила. Вещерът се оглежда боязливо в тъмата. Сам е. Той и отцеждащите се от тавана на пещерата едри сълзи. И тогава магът Баян проумява, че е започнал да мисли…