Читать «Вълшебната лампа на Аладин» онлайн - страница 3

Курд Ласвиц

Аландер се откъсна от заниманието си; той явно изобщо не бе чул последната част от моето изказване.

— Странно — сподели той. — Знаете ли какво е написано тук? Съвсем ясно може да се прочете: „Аладин от Багдад“ и след това приблизително по смисъл: „Нито един вярващ да не се изкушава от това, което аллах е скрил тук!“

Ние мълчахме, неволно смутени.

— Надписът е стар — продължи Аландер, — издълбан през дванадесети или тринадесети век. Изключително интересно, вероятно просто случайност — Аладиновци в Багдад е имало с хиляди, — допустима би била обаче и някаква връзка с приказката и тогава това би представлявало доказателство, че произходът на приказката е много по-стар, отколкото познатата ни египетска версия. Значи е една шега, която още тогава са си правили, може би опит на мошеник да продаде лампата като вълшебна — във всеки случай крайно интересно.

— Хайде да опитаме все пак…

— Но, Хелене, моля те!

— Ето нашият приятел твърди, че това може да се обясни.

Аландер се засмя.

— Е, обяснението наистина можем да изслушаме. Започвайте, дървени философе!

— Най-напред твърдя, че историята за Аладин и вълшебната лампа не е измислена приказка, а почива върху факт от миналото. Естествено, не във всички подробности. Разкрасявания положително не липсват. Но същината й, струва ми се, е такава: Един африкански магьосник, разказва приказката, научава за съществуването на вълшебна лампа, чийто могъщ дух се подчинява на притежателя й. За да достигне лампата, на магьосника му е необходима ръката на едно момче. По една случайност момчето остава собственик на лампата и добива чрез нея сила и богатство. В светлината на науката историята изглежда по следния начин: Магьосникът от Африка е човек, който познава йероглифите и е научил тайната на лампата от един отдавна търсен и намерен папирус. Основният въпрос следователно е този: Първо, възможно ли е да има духове, които са в състояние да извършват неща, които видимо противоречат на познатите ни природни закони? Второ, възможно ли е волята на тези духове да е обвързана с притежанието на обикновен предмет като тази лампа? Разглеждам първия факт. По пътя на опита той е утвърден чрез възгледите на древността и средновековието както в Изтока, така и в Запада. Безброй свидетелства на писателите говорят в негова полза. Само скептицизмът от епохата на Просвещението накара склонната към материалистическо мислене част на света да се ограничи с простия сетивен опит, да отрече всякакво свръхсетивно влияние. Но Демокрит, Платон, Аристотел, Епикур, Сенека, Плиний, Плотин, църковните отци, Авицена, Алберт Велики. Тома Аквински, Парацелз, Лутер, Кардано, Кеплер, Хелмонт, Сведенборг, Шопенхауер и Карлос фон Прелхайм, най-великите духове на всички времена, са били убедени в действената сила на свръхестествения свят. Фактът следователно е доказан. Въз основа на свръхсетивния мироглед не е трудно той да се обясни. Би било смешно да се твърди, че извън човечеството няма други разумни духове, които обаче, снабдени с други сетива, могат само при определени условия да влизат във връзка с нас. Такива духове са независими, наистина не от природните закони, а от начина, по който тези закони изглеждат на нашите сетива в практиката. Следователно тези духове могат да разполагат със средства за въздействие, които на нас все още са ни напълно неизвестни, пред които ние сме изправени като диваците пред далекогледа, парната машина, телефона. Така както ние пренасяме звукови трептения до далечно място чрез превръщането им в електрическа енергия, така и те биха могли да преместват каквито и да е материи от едно място до друго. Защото това, което наричаме вещество, не е нищо друго освен особена форма на етерната енергия. Ето това тяло, този метал, този мускул, този нерв ще бъдат превръщани в далечно бъдеще в електрически трептения и препредавани по-нататък, така, че да се появят отново на произволно място. Тези духове още сега могат това, което след хилядолетия ние сами ще можем. А какво прави духът на лампата? Той донася ястия, съкровища, роби, премества годеника на халифската дъщеря в сватбената нощ на място, което не може с точност да се определи, и го увесва с главата надолу; за една нощ построява палат и го пренася до Африка и обратно. Всичко това може научно да се обясни чрез простия принцип на телефория на материята. Този принцип ни се струва свръхестествен само защото все още не сме свикнали с него; но нова е всъщност само скоростта на пренасяне. И ние строим палати и преместваме квартали; това, че духът действува за кратко време на големи разстояния, е само количествена разлика. Затова и той стои на по-високо културно равнище. Това обяснява също, че той е в състояние да пренася хора. Запознат е с отделянето на трансценденталното съзнание и изгражда бързо второ тяло — фантома, който накарва да се появи на друго място. Този способ е познат в Индия под наименованието маява рупа от най-стари времена. И тъй възможността за съществуването на мнимите вълшебства на духа е доказана.