Читать «Вълшебната лампа на Аладин» онлайн - страница 6

— Не можете да бъдете оборен — засмя се Аландер, все още невярващ. — И тъй, искам да пожертвувам ето това вече малко засегнато място за вашия опит. Сега вече наистина съм любопитен по какъв чудотворен начин ще пресъздадете духа.

— Това е отлично! Това е чудесно! — извикаха в един глас жените.

Поставих лампата пред себе си на масата. Церемониално приближих ръката си до нея. Никой не помръдваше. Стана ми все пак малко страшно. Не е ли светотатство да предизвикваш отвъдния свят, да повдигнеш булото на Изида от царството на духовете? А и не излагах ли присъстващите на непозната опасност? Ала се налагаше да се потвърди една научна теория, трябваше да стане! А ако опитът не успееше? Ако духът е изтърпял наказанието си и е оставил след себе си само празната обвивка? Така щеше все пак поне това да бъде установено. Видях очите на жените, насочени с очакване към лампата. И тях ги беше страх. Само Аландер пушеше невъзмутимо.

— Недей силно — пошушна жена ми.

Аз леко погладих с пръст лампата, два-три пъти, натиснах по-силно. Прибягнах до помощта на цялата ръка. Духът не се появяваше.

— Патината ми! — обади се Аландер предупредително.

— Прекъснахте сеанса! Потърпете още!

— Може би трябва да е запалена — предложи жена ми.

— В приказката нищо не пише за това. Но може би трябва да се държи в ръка.

— Подайте насам — предложи услугите си госпожа Аландер, която отново бе придобила смелост. — Искам хубавичко да поотрия, като майката на Аладин!

— Не вие!

Бързо взех лампата, още повече че и Аландер искаше да я обсеби. Държах я в лявата ръка, а дясната бързо прокарах няколко пъти по нея.

— Нищо ли не чувате?

— Не.

— Напротив, чуваме.

Нямаше съмнение, че от лампата напираше някакъв стържещ шум.

— Духът като че ли е ръждясал — пошегува се Аландер.

— Шт. Тихо! От лампата излиза глас.

В стаята стана съвсем тихо. Не смеехме да дишаме. Кръвта замръзна в жилите ни. Аландер се наведе силно напред.

— Робът говори арабски — уточни той.

— Дух на лампата, говори немски! — заповядах аз тържествено.

От лампата тихо, но ясно доловимо прозвуча:

— Аз съм робът на лампата и съм готов да служа на всички, които са господари на лампата.

— Къде си ти, дух?

— В лампата.

— Защо не се показваш?

— Не ми е позволено. Щом стана осезаем за всички човешки сетива в помещението, ще бъда изложен на законите на природата и обществото, които са валидни в момента. Понеже в модерната държава няма робство, след превръщането си в човек бих бил свободен. Затова ми е повелено да се въплъщавам само в звук.

— Как? Значи и царството на духовете напредва.