Читать «Вълшебната лампа на Аладин» онлайн - страница 2

— Намерена в Тигър ли? — мислеше гласно тя. — Но нали край тази река се намираше Багдад, а в Багдад…

— … се издигал палатът на Аладин.

— Но лампата е очевидно много по-стара и не е от арабски произход.

— Това нищо не доказва — противопоставих се аз. — Както е известно, Аладин взел лампата по заръка на африканския магьосник от едно подземие, където тя може би е светила от векове.

— Ами тогава веднага да я потъркаме! — предложи пъргавата женичка на Аландер и посегна към лампата.

— Какво ти става, Хелене! — прекъсна я възмутен професорът. — Хубавата патина! Ти би обезценила цялата лампа!

Госпожа Аландер вирна високо главичката си и отново се отдаде на ръкоделието си. За какво ми е притрябвала вълшебната лампа на Аладин, ако тя не бива да се трие!

За втори път вдигнах кълбото и тъкмо щях да вметна още няколко думи в подкрепа на опита с триенето, когато жена ми извика:

— Но тук долу има надпис, погледнете!

Ние отново се надвесихме над лампата.

— На арабски е — произнесе се професорът. Той донесе лупа и запали клечка кибрит.

— Ех, ако това беше лампата на Аладин! — размечта се госпожа Аландер. — Тогава триенето няма да повреди патината.

Госпожа Аландер енергично почука с куката по масата. Кълбото падна.

— Много ли е страшен духът, когато се явява?

— Зависи колко силно се трие — обясних аз, навеждайки се. — Обикновено той се появява сред един облак на тавана; но нали аз мога да му заповядам веднага да се пъхне под масата, тъй като навярно първото ви желание би било това кълбо…

— Вие щяхте ли да се страхувате? — попита госпожа Аландер съпругата ми.

— Но ти наистина се държиш — рече Аландер, наведен над надписа — като че ли някога е имало Аладин и роб на лампата. Та човек не бива да преувеличава тази глупост.

— О, моля — възмутих се аз, — тогава вие твърде много сте изостанали в културно отношение, скъпи приятелю. Истина е, че доскоро традиционните приказки и истории за духове се смятаха за рожби на народното въображение и за измислици точно толкова, колкото и чудотворствата на светиите — като митични украшателства на религиозно обожание, или пък леченията в светилището на Асклепий — като шарлатанство на алчни жреци. Но откакто имаме трансцендентална психология, Дружество за свръхестествени опити и наука за мистиката, откакто ясновидци, заклинания на духове и двойници съществуват като неоспорими факти, се знае, че хората действително могат да пътуват с астралното си тяло по въздуха и че Асклепий е закрепил главата на някаква жена, която била отрязана, за да може по-удобно да се извади един червей от тялото. Всички чудеса и магии, които разказват древността и средновековието, неправилно са били смятани за поезия или суеверие; сега се знае, че се е отнасяло за научно обясними факти. Одисей наистина е бил в Хадес и Данте е бил развеждан от Виргилий из ада. Свети Антоний по едно и също време проповядвал в Монпелие и пял Алелуя в своя манастир. Точно колкото един арабски шейх е принудил халифа действително да изживее много злочести години, като натопил главата му в кофа с вода и скъсил по този начин възприятието му за време, точно толкова ще се окаже вярна историята за вълшебната лампа на Аладин. Човек трябва само да се помъчи да обясни действието и силата на омагьосания да живее в лампата дух чрез метода на трансценденталната психология.